Митовете за натоварените BG ученици

Няма да забравя как първите сутрешни часове в училище бяха борба със съня или пък за тях просто масово се закъсняваше.
 
Когато бях втора смяна, пък помня как последният час приключваше в 19:15 ч. вечерта и тайничко завиждах на майка ми затова, че се е прибрала доста преди мен...

Дискусията затова дали да не се премахне двусменния режим в училище се повдига отново. Със сигурност ранните сутрешни часове и късните вечерни не са най-ефективните за учебния процес. В момента учебният ден започва в 7:30 ч. сутринта, в сравнение със стандартния работен - в 9 ч. За всички е ясно, че сутрешните часове са мъка за учениците, които често нямат навика да си лягат рано. 

Тези на пръв поглед „дребни“ проблеми всъщност имат голямо значение за така или иначе проблемната ни образователна система, която е пълна с парадокси. Един от тях е, че учениците не учат много като часове, но учебното време е недобре разпределено, което го прави още по-неефективно. Премахването на двусменният режим ще бъде крачка напред, но трудно ще се осъществи. 

От друга страна е абсолютно необходимо, имайки предвид това, че законът позволява занималнята в училищата до пети клас, а през следващите години и до седми. Как обаче това може да се реализира на практика, ако примерно един петокласник или шестокласник е втора смяна на училище? Как родителите на това дете могат да се възползват от правото си да оставят детето си цял ден в школото?

Лошото разпределение на учебното време оставя измамното впечатление, че българските ученици са пренатоварени, защото децата от първа смяна стават в ранни зори, а тези от втора се прибират по тъмно. А това са митове и легенди, защото родните ученици имат една от най-кратките учебни години в Европа. Проблемът е в разпределението на учебното време, не в количеството.

Гимназистите у нас ходят 180 дни на училище, децата в прогимназията седят на чиновете 170 дни, а най-малките ученици едва 160 дни. В Дания и Италия например учебните занятия са 200 дни през годината. От БАН дори бяха предложили учебната година у нас да стане по-дълга, а увеличението да бъде запълнено с часове по математика и естествени науки. Така че за пренатоварване на учениците ни не може да се говори...

Пренатоварени са единствено учебниците ни – с излишни и неразбираеми термини и чак когато те наистина се изчистят, ще можем да си говорим за истинска реформа в образованието.

Мила Мишева, "Монитор"