Те са бъдещето, на което мнозина разчитат. Защото когато дойде времето, в което ще се придържаме към бастуните си, някой ще ни отстъпи мястото си, за да седнем. Това са децата.
Те обаче изискват нашите усилия днес, за да пораснат със своите таланти и особености. Децата имат право на своето време. Да пораснат с време. А не между другото.
Затова са и детските градини. Затова са педагозите и помощният персонал. Не за да рекетират родителите на дребно. Не за да се надяват да станат директори и животът им да заприлича на блажен празник.
На практика обаче родителите се сблъскват със сериозни проблеми, когато дойде време да запишат детето си на детска градина. И не е чудно, че в този момент те се чувстват изоставени, без надежда, лишени от радостта от това, че са създали семейство.
Ако погледнем системата за кандидатстване за детска градина, ще ни се стори, че родителите понасят някакво наказание. От което най-много страдат децата им.
Така например някои двойки се отказват от бракосъчетание и започват да мислят за сватба едва когато стане време детето да тръгне на училище. Защото по въпросната система за прием в детска градина в София печелиш допълнителна точка, ако си самотен родител.
Има случаи, в които директорът на детската градина съветва родителите да заведат детето на лекар, на когото да платят, за да му бъде издаден документ за заболяване. Защото според принципите за прием в детските градини на Столичната община семейство с член, който е с доказана нетрудоспособност повече от 70 процента, включително и детето, има приоритет при класирането. Това правило донякъде е логично, но за жалост става повод за злоупотреби.
Приоритет при класирането имат и деца на родител, който се занимава с поставянето на дограма и няма нищо против безвъзмездно да го направи и за детската градина. Което е пример за грубото изкривяване на порядките. Както се казва – тъжно, но факт.
Проблемите не свършват и със записването на детето. Идват всекидневните събирания на пари за нещо – за нови легла, за асансьора, за непожеланата екскурзийка, за тържеството...
Родители, пригответе си голям запас от нерви и средства, ако искате детето ви да израсне в игри и полезни занимания сред свои връстници под наблюдението на професионалисти. Ако предпочитате да отстоявате онази справедливост, с отсъствието на която се примиряваме малодушно, просто говорете на глас.
Често обаче се оказва, че здравето и щастието на собственото ни дете е най-важно, по-важно от колективното добро.
Алтернатива има, разбира се. Дори няколко. Можем да отглеждаме децата си сами, лишавайки се от шанса да направим кариера. Можем да ги поверим на баба и дядо. А съществуват и инициативи на будни родители, които с общи усилия наемат апартамент и се редуват да се грижат за децата на всички участници. Но се оказва, че това не винаги е добра идея, тъй като тя нерядко се осъществява от хипи-майки, вманиачени на тема биопродукти и които, общо взето, се държат странно.
И докато на Запад образованието все повече се развива и разчупва, методите на преподаване са коренно различни от българските и децата развиват собствено мислене, у нас качеството му пада и възможностите за него стават все по-малко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар