Зима

Зима
Пролет

5 април 2015 г.

Марлон Брандо – прекалено мъж за Холивуд

Кариерата на Брандо се преражда през 1972 г. с ролята му на лидера на мафията Дон Корлеоне в „Кръстникът“

Да си припомним за Марлон Брандо – актьорът, който нашите комици често имитират в ролята му на дон Корлеоне, когато искат да пресъздадат Бойко Борисов. 

Той е роден на 3 април 1924 г. Животът му и на сцената, и извън нея, е пример за ексцентричност. Твърд индивидуалист, Брандо идва в много дори за Холивуд, особено когато отказва да приеме Оскар за ролята си в „Кръстникът“. Но дали киноиндустрията го харесва или не – това е без значение, защото играта му е била винаги хипнотизираща за публиката.

Марлон Брандо е роден в Омаха, Небраска. Когато е на шест години семейството му се премества в Илинойс. Баща му е търговец, а майка му играе в аматьорски пиеси. Брандо няма особено щастливо детство, като често спори с баща си. Той също така не се  справя добре в училище. Спортът и драматургията са единствените неща, които го интересуват, като Брандо се проваля на всички други предмети.

В опит да се опита да го контролира и да му наложи някаква дисциплина, баща му го изпраща във военно училище, когато е на седемнадесет години. Той остава там в продължение на почти три години, но отказа да се подчинава на властта и причинява толкова много неприятности, че е изгонен в последната си година. Заради поведението си, Брандо никога не завършва гимназия. По-късно той споделя, че винаги го е било срам, че няма средно образование и диплома.

Брандо се връща при семейството си и започва да работи като копае канавки. По-късно Брандо се премества в Ню Йорк, където една от сестрите му се опитва да стане актриса. Самият той започва да учи  в актьорската школа на известната преподавателка Стела Адлър. Докато е там Брандо научава нов натуралистичен актьорски стил – „Методът“. При този стил актьорите са учени да черпят от личните си емоции и преживявания като начин да обрисуват своите герои.

Брандо прави своя дебют на Бродуей в „Аз помня мама“ през 1944 г. Театралните критици в Ню Йорк го избират за най-обещаващия актьор на Бродуей заради изпълнението му през 1946 г. През 1947 г. той изиграва най-голямата си театралната роля – Стенли Ковалски в пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“.

Холивуд е впечатлен от Брандо и през 1950 г. той прави кино дебюта си като тежко ранен ветеран от войната в „Мъжете“. След това отново се превъплъщава в Стенли Ковалски във филмовата версия на „Трамвай Желание“ (1951). Филмът пожънва огромен успех както сред публиката, така и сред критиците.

Брандо играе най-различни герои през следващите няколко години, като печели първия си Оскар през 1954 г. за ролята си в „На кея“.

В периода 1955-1958 г. хората в киноиндустрията винаги определят Брандо като един от десетте най-големи филмови забележителности в страната. През 60-те обаче, кариерата му има повече падения отколкото възходи. През 1962 г. MGM студио решава да направи римейк на „Бунтът на Баунти“, който първоначално е заснет през 1935 г. Филмът е катастрофа в боксофиса като не успява да избие дори и половината на огромния си бюджет. Прекомерното самоугаждане на Брандо достига своята връхна точка по време на снимките на този филм. Той е критикуван за своите избухвания на снимачната площадка и за опита му да промени сценария. Извън снимачната площадка Брандо яде твърде много и отказва да се сближи с актьорите и екипа. През останалата част от 60-те години той играе в няколко филма, но никой от тях не се счита за качествен.

Кариерата на Брандо се преражда през 1972 г. с ролята му на лидера на мафията Дон Корлеоне в „Кръстникът“. Той печели втория си Оскар, но отказа да го приеме заради начина, по който според него Холивуд представя индианците в своите филми. Брандо не се появява на церемонията по награждаванията, за да отхвърли трофея лично. Вместо това, той изпраща индианка да прочете неговото становище. През 1994 г. Брандо променя решението си и се опитва да си върне златната статуетка, но искането му е отхвърлено.

Въпреки че Брандо избягва да говори по-подробно за браковете си дори и в автобиографията си, известно е, че той е бил женен три пъти за три бивши актриси. Той има най-малко 11 деца. Актьорът преживява редица лични трагедии заради действията на две от децата си. Един от  синовете му лежи в затвора за убийството, а една от дъщерите му се самоубива.

Годините на самоугаждане на Брандо са видими, тъй като той тежи над 135 килограма в средата на 1990-те. Актьорът умира от белодробна фиброза в болница в Лос Анджелис през 2004 г. на възраст от 80 години. Част от прахта на актьора е разпръсната над остров Таити, а друга – над Долината на смъртта.


Даниела Вълева, Аgroplovdiv.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар