Като този с афроамериканеца, набрал си тоалетна хартия от разбит магазин в името на човешките права и на собствения си задник.
Или на племенния танц върху покрива на патрулка, който всъщност не е танц, а протест срещу полицейското насилие и едновременно ритуал за прогонване на полицаите расисти от свещените земи на толерантните гета. Където всичко бяло трябва да бъде наказано само защото е бяло. А всичко черно е цялото в бяло само защото е черно.
Това не са наши проблеми и не би трябвало да бъдат. Но се превръщат в такива заради алчността на интеграционните мошеници, които срещу някой друг долар се опитват да ни натрапят чужди и видимо провалени модели.
Какъв модел за интеграция може да бъде страна, хронично пращаща армия срещу собственото си население понеже не може да го спре по друг начин да обира молове, докато се прави, че протестира.
Какъв пример за интегрирано население може да бъде онова, което само търси повод да покаже най-мародерското в себе си. И което в името на мародерството е способно да митологизира като жертва дори най-обикновената отрепка, най-баналния бандит, стига да е с правилния цвят на кожата.
Все пак това е част от населението на държава, претендираща за едноличен световен лидер и за символ на благополучието. И след като същото население вдига бунтове, за да задигне няколко рула тоалетна хартия, докато страната му се радва на десетилетия световна слава – то какво трябва да се очаква от него, ако свършат добрите лидерски дни. Може би да разбива не магазини, а човешки усти и да кърти не врати, а златни зъби. Да прави, каквото си иска, да правят с него, каквото решат, наистина не са наши проблеми. Единствено имаме няколко принципни въпроса към нашите мошеници.
Къде е демократичната красота в това за общественото мнение виновността или невинността да зависят от цвета на кожата. А заради него дори най-съвестно вършещият си работата полицай да бъде превърнат в злодей дори най-обективните и неподкупни съдии и съдебни заседатели да се превръщат в реална заплаха за националната сигурност, ако вземат решение с неподходящ цвят. Наистина ли има нещо хубаво, наистина ли искаме да бъдем като тях и трябва ли да продължаваме да питаме кога ще ги стигнем.
Това не са въпроси за сто милиона долара, защото парите така или иначе вече са усвоени. И дори да има начин мошениците да ги върнат обратно, няма начин обратно да бъде върнато времето, което те ни изгубиха. А още в началото преди четвърт век имаше всички изгледи, че бъдещите години ще бъдат прахосани.
Та ние се оставихме на интеграция да ни учат провинциални мошеници, корумпирани от хора, чиито бащи са измислили черно-белите училища и черно-белия градски транспорт. Което е направо безобидно спрямо черно-белите неща, свършени от бащите на бащите им.
Избрахме си възможно най-съмнителния учител по интеграция, който на всичкото отгоре преди четвърт век започна открития си урок с набедения за мъченик Родни Кинг. Между уличните последици от неговата канонизация и откраднатата тези дни тоалетна хартия в името на човешките права и на осрания афроамерикански задник няма никаква еволюция. И това би трябвало да е напълно достатъчно да спрем да си губим времето.
Иначе ще дочакаме самобитни племенни танци и върху нашите патрулки. Защото интеграцията по нашите земи не е процес, който предстои, а който отдавна е приключил. Даже може да се направи точна хронограма на затриването му. Упадъкът започна преди четвърт век, когато задължителното образование престана да бъде наистина задължително. Клиничната смърт настъпи със закриването на строителните войски, а погребението беше в деня, когато се уволни последният наборен войник.
Днес имаме професионална армия от грантаджии, от здравни, образователни и какви ли не медиатори, която очевидно не върши работа за пет пари, но все някак се оправя с парите. Която за пет пари може петилетки наред неуморно да се присмива на Миналото с вицове „А вие защо биете негрите”, докато се прави, че не вижда продължаващия и днес бой.
Само че днес не е ясно кой кого бие повече и защо е целият бой. Подозираме, че причината действително са няколко салфетки с аромат на пъпеш, а всичко друго е само търсене на черно-бял повод как бунтовниците да си избършат безплатно задника със знамето на човешките права. Не можем обаче да го подозираме на глас, защото означава да се съмняваме в интеграционните рецепти на световния лидер. А напоследък това в най-безобидния случай означава обвинения в рубладжийство – за толкова стига доларовото въображение на мошениците.
Избрахме си възможно най-съмнителния учител по интеграция, който преди
четвърт век започна открития си урок с набедения за мъченик Родни Кинг
Калин Руменов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар