Май вече дойде време и този въпрос да си зададем, когато за пореден път се загледаме в данните на националната статистика и мрачните цифри ни ударят право в лицето. През миналата година българите сме намалявали с по 5 човека на час, младите продължават да емигрират, а смъртността се увеличава заради трайната тенденция на застаряване.
И заради качеството на живот, редно е да добавим. Да държим първенството по смъртност в Европа не просто е тъжно, а си е истинска трагедия, размерът на която едва ли дори напълно осъзнаваме. Защото в случая цифрите не са нещо абстрактно, зад тях стоят хора, или по-точно топящи се хора в изчезваща държава.
Може да си говорим за това, че всъщност сме доста повече, само дето не сме на една територия, а сме се разпилели по света. Но това няма да увеличи броя ни тук.
Може да пробваме да се успокоим, че ниската раждаемост не е само наш проблем, а на голяма част от страните, определяни като развити. Но ще трябва да си дадем сметка, че детската смъртност се увеличава, а от това едва ли има нещо по-страшно.
Можем да цъкнем с език, да наплюем държавата и всички в нея, които са докарали нещата дотам и после да забравим, до следващата порция притеснителни данни.
А може да потърсим положително и да се зарадваме, че все започваме отново да се женим, новородените са повече и сватбите за миналата година надвишават разводите.
Но все така ще трябва да си признаем, че масово страдаме от липса на перспектива, боледуваме, стареем и умираме. И ако продължава така, някой ден наистина ще трябва да загасим лампата и да закрием България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар