Проф. Искра Баева: Съдбата на народите не се решава "на салфетка", решаващи са военните действия

"В глобалните конфликти винаги е така - големите държави решават съдбата на малките."

 

- Има дати в историята, които кротко си заминават във времето, но има други, които продължават да отекват през вековете. Такава дата е 9 октомври 1944 г., откогато е т. нар. процентно споразумение или "споразумението на салфетка" между Чърчил и Сталин за разпределението на сферите на влияние на Балканския полуостров. Чърчил предлага Съветският съюз да има 90% влияние в Румъния и 75% в България, Великобритания да има 90% влияние в Гърция, а в Югославия и Унгария влиянията да са по 50%. Доколко това споразумение е доказан исторически факт, проф. Баева?

- Това несъмнено е доказан исторически факт и то не само от спомените на Чърчил, а и от спомените на преводача от английски на Сталин - Валентин Бережков. Но според мен това не е чак толкова важна дата, която ще остане през вековете, по много причини. Защото това "процентно споразумение" фиксира вече създадено положение и не създава нова реалност.

Другата причина, поради която смятам, че това не е толкова важно, е, че така или иначе ние вече живеем в друга епоха. Епохата след Втората световна война приключи и наистина стана част от историята.

Но иначе няма никакво съмнение - това споразумение е факт. То става известно от онзи разговор по време на вечеря между Сталин и Чърчил, когато Чърчил пише на една салфетка тези проценти и после я подава на Сталин, а той ги отбелязва със своя молив. На следващия ден обаче започват тежките преговори между официалните делегации, оглавени от една страна от Вячеслав Молотов (министър на външните работи на Съветския съюз) и от Антъни Идън (министър на външните работи на Великобритания). За хода им е наясно и американският посланик Аверил Хариман, макар и да не участва. Така че това е споразумение между две европейски държави, но с присъствието и на третия голям - Съединените щати.

- Процентите за България на салфетката са 75, но след това при окончателните споразумения нарастват на 80. На какво се дължи това?

- Това е резултатът от истинските преговори, които започват след договорката между лидерите. Тези проценти са много условни - те не означават нищо конкретно. Не е казано във военно отношение или в икономиката ще се прилагат, те са по-скоро за съотношението на силите. Това личи много ясно от онези проценти, които се отнасят до Югославия и до Унгария (по 50%), които всъщност означават едно единствено нещо: не че Западът и Съветският съюз имат по 50% влияние, а че съдбата на тези две държави още не е решена. Затова пък съдбата на Румъния и България вече е решена и затова при тях процентите са такива. А Гърция е държавата, заради която Чърчил предлага сделката (ако използваме термина ала Тръмп).

- Кой е инициаторът на тази среща?

- Чърчил, без никакво съмнение. Чърчил пътува за Москва и то за втори път в рамките на няколко месеца, защото в края на юли и началото на август той е на среща в Москва по подобни проблеми - най-вече заради съдбата на Полша.

- Какви са проблемите?

- Проблемите, от гледна точка на Великобритания, са, че Червената армия настъпва бързо в Източна Европа. Цялата стратегия на Чърчил е да бъде спряно това навлизане на Съветския съюз в Европа. Неговата стратегия за отваряне на втори фронт на Балканите, за да бъде спряно това настъпление, се проваля още на Техеранската конференция, тъй като Рузвелт не е съгласен.

Но това, което кара Чърчил бързо да отиде в Москва, за да се договори, е, че вече са сменени правителствата в Румъния и България, на власт са дошли комунистите (в Румъния с по-малко влияние, в България с по-голямо). Съдбата на Гърция все още не е решена, но комунистите там са несравнимо по-силни и имат шанс да вземат властта. Всъщност това, което вълнува Чърчил през цялото време на конференцията в Москва, е Гърция.

- Защо Чърчил жертва влиянието на Великобритания в България и Румъния за сметка на Гърция?

- Защото няма британски войски нито в Румъния, нито в България, там вече е Червената армия. И двете държави са били съюзници на Третия райх, но вече са се оттеглили от това съюзничество.

Събитията от началото на октомври 1944 г. всъщност повтарят модела на Италия от 1943 година, където освобождението от фашизма започва с англо-американски войски, а съветски не присъстват. И когато се обсъжда съдбата на Италия, за първи път е създадена т. нар. съюзна контролна комисия. Англо-американците предвиждат тя да бъде тяхна, но Съветският съюз се намесва и настоява да има и съветски представител. И действително той е допуснат, но само със съвещателен глас, без никакви решителни правомощия.

Точно този модел се повтаря в Румъния и България със съюзните контролни комисии. Те са тричленни (в тях има американски, британски и съветски представители), но американците и британците са само със съвещателни функции и нямат решаващ глас, независимо, че са двама срещу един. Така че Великобритания няма какво да жертва в България и Румъния, защото просто няма влияние (като изключим британската мисия при Трънския партизански отряд в Западна България, друго присъствие няма). Тя не жертва нищо, а иска да спечели Гърция, защото съветските войски са в България и могат да повлияят на острата борба в Гърция.

- Каква е ситуацията в Гърция в това време? Там също се води партизанска война.

- Тази остра борба е между комунистическото партизанско движение (фронт ЕАМ с армия ЕЛАС) и проправителственото партизанско движение (ЕДЕС). Забележете, на 9 октомври принципно се договаря споразумението за влияние в Гърция (10 към 90), а на 12 октомври започва дебаркирането на британските войски в Гърция, които трябва да подпомогнат правителството, за да не бъде завладяна Гърция от комунистите. Последните имат всички шансове да вземат властта в Гърция сами, без участието на Червената армия (за разлика от Румъния и България).

Точно тази ситуация кара Чърчил да замине за Москва и да предложи на Сталин сделка - да отпише Румъния и България, които така и така са изгубени за британската сфера, но да запази Гърция. Оттам нататък британските войски са тези, които спасяват пробританското правителство в Гърция, което води до гражданска война, в която комунистите не получават външна помощ и в крайна сметка губят.

- Тоест процентното споразумение (или споразумението на салфетката) по някакъв начин е причина за гражданската война в Гърция?

- Да, то е сред причините. Британците така или иначе щяха да се намесят, защото Гърция е много важна за тях, докато България и Румъния не са толкова важни. За това говори и факта, че Германия е успяла да ги привлече на своя страна.

Целта на Чърчил е да спаси британското влияние в Гърция и успява да го постигне. Сталин спазва тази договорка и не позволява на комунистите от България, Югославия и Албания реално да подпомогнат гръцките комунисти.

- В България също има англофилска опозиция, защо Чърчил я "предава"?

- В България действително има англофилски политически сили, но опитът на тези сили да променят решението България да влезе в Тристранния пакт през 1941 г. завършва с пълен неуспех. Това е акцията на д-р Георги Михайлов Димитров-Гемето, да организира съпротива срещу включването на България в Тристранния пакт през 1941 г. с помощта на британците. Това, което британците успяват да направят през март в Югославия, не става в България. В Югославия те мотивират англофилските политически сили да извършат преврат - не бива да забравяме, че на 25 март Югославия подписва Тристранния пакт, но на 27 март е извършен преврат с британско участие. Идва ново правителство, което се отказва от подписа под Тристранния пакт. Британците се опитват да направят подобно нещо и в България, но акцията на Гемето (Г. М. Димитров) завършва с пълен неуспех. Просто няма база, на която земеделците да се опрат - зад тях няма достатъчно значими обществени нагласи и сили. Това не се е променило до 1944 г. Напротив, пробританските политически сили в България нямат реална антифашистка дейност, дейността им е изцяло легална. Тя се проявява в няколко декларации, които те се опитват да обсъдят с царя, сиреч легално. А това, което променя ситуацията в България, е въоръжената съпротива. Тя кара една немалка част от населението да подкрепи комунистите и техните съюзници, между тях е и лявото БЗНС. Така пробританските сили остават със силно ограничено влияние. Затова Чърчил няма какво да губи в България.

- Има ли и други такива споразумения? Всъщност това споразумение и до днес се цитира като документално потвърждение на факта, че великите сили се споразумяват зад гърба на по-малките народи и решават съдбата им.

- Няма никакво съмнение, че големите сили вземат решения за съдбата на малките. Втората световна война е много ярко доказателство в това отношение. Това се отнася и за дипломацията на Тристранния пакт, но тя не е така добре изучена и не предизвиква такъв интерес, защото Тристранният пакт губи войната. Разбира се, не така известната салфетка е решаваща, а преговорите между делегациите. Те определят съдбата на визираните европейски народи след войната. По подобен начин е решена и съдбата на Полша. Още на Техеранската конференция (28 ноември - 1 декември 1943 г.) Чърчил на практика предава интересите на Полша, макар че полското емигрантско правителство на Станислав Миколайчик е в Лондон и Чърчил поддържа добри отношения с него. Но не информира Миколайчик, че на Техеранската конференция е обещал на Сталин Съветският съюз да възстанови границата си от края на 1939 г. По това време полското правителство се надява да запази Западна Украйна и Западна Белорусия, извоювани в Полско-съветската война от 1920 г. Само че в Техеран Чърчил предпочита да се договори със Сталин в замяна на по-важни за Великобритания въпроси и се съгласява Западна Украйна и Западна Белорусия да се присъединят към съответните съветски републики.

Договореностите между Тримата големи се смятат за по-важни, отколкото да бъдат информирани държавите, които са обект на тези договорености, защото става дума за война. Става дума за военни действия и е ясно, че военните действия ще бъдат по-успешни, ако някои държави не знаят, че ще им се наложи да загубят територии. В глобалните конфликти винаги е така - големите държави решават съдбата на малките. Това се вижда много ясно и в наше време.

- Доколко са окончателни такива решения, може ли да бъдат преразгледани?

- Нищо в историята не е окончателно и безвъзвратно. В историята не би трябвало да се употребяват думи като "никога", "завинаги" и т. н., защото историята е процес, който не свършва с едно или друго събитие. Тя винаги продължава. Това е ясно видимо в световната история още от древността до ден днешен. Има държави, които са владели целия свят, но после губят и дори изчезват от историческата сцена. Така че няма такова нещо, което да бъде веднъж завинаги решено окончателно. Това се вижда в следвоенния период, защото онова, което представлява Съветският съюз след Втората световна война, е едно, а това, което виждаме днес - друго. На мястото на Съветския съюз има 15 различни държави. Югославия, каквато беше след Втората световна война, отдавна не съществува. Чехословакия се разпадна. Няма окончателни неща.

Затова според мен българските политици (България е средноголяма европейска държава) би трябвало да са по-внимателни, да не заемат крайни позиции, които биха могли да предизвикат неблагоприятни резултати, ако събитията се развият не така, както първоначално са предполагали. Имаме опита от националните катастрофи след Междусъюзническата война и Първата световна война, застрашени сме от същото и след Втората световна война, но тогава историческият шанс е на наша страна и не губим територии, дори успяваме да запазим Южна Добруджа. Това е моментният исторически шанс, не може винаги да се разчита на такъв.

Когато говорим за процентите от салфетката, не бива да ги възприемаме буквално. Това е споразумение за сфери на влияние. Тези 50 на 50 за Унгария и Югославия показват не нещо друго, а че в дадения момент все още не е решена тяхната съдба и не може да се каже в чия сфера на влияние ще попаднат след войната. Тогава, на 9 октомври 1944 г., имаме признаване на реалностите. Чърчил признава това, което Червената армия е направила в Румъния и в България, но се опитва да избегне подобно развитие в Гърция.

- Затова ли не виждаме по-късно проявата на тези британски 20% в България?

- 20-те процента е отстъпка за Сталин, за да се запазят добрите отношения с Чърчил. Но тези 5 % нямат никакво значение. Неслучайно не се говори и за Полша, в която вече има просъветско правителство, т. нар. Люблинско правителство, което предвещава загубата и на Полша (от гледна точка на Великобритания). Съветският съюз от 1943 г. няма дипломатически отношения с полското правителство в Лондон, Чърчил се опитва да защити позициите му, но си дава сметка за намаляващите си възможностите, затова не поставя този въпрос. Процентното споразумение е един от последните опити с взаимни дипломатически отстъпки да се смекчат нарастващите противоречия между двете големи европейски държави от Антихитлеристката коалиция. Но в крайна сметка, когато започва Студената война нищо не остава от обявените проценти. Къде са 10% съветски проценти в Гърция? Къде са 20% западни проценти в България и 10% Румъния?

Споразумението на салфетката дава просто временната картина, докато военните действия продължават. Основното е желанието на Чърчил да запази Гърция в своята сфера на влияние, докато към октомври 1944 г. въпросът за Румъния и България вече е решен. Остават Югославия и Унгария, но процентите от салфетката за тях нямат никакво значение, в крайна сметка всичко се решава от военната сила и тези две страни влизат изцяло в съветската "сфера на влияние" (в югославския случай само за няколко години). Тази военна сила е представена от една страна от Червената армия, която настъпва в Европа, от друга страна - британската армия, която прави десант в Гърция, но участва и в съвместното с американците настъпление в Западна Европа след десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г.

- Споразуменията обаче съществуват и се спазват, защото Съветският съюз не се намесва в Гражданската война в Гърция, която комунистите губят.

- Да, съществуват, но не като проценти, съществуват като съотношение на силите, като зони на влияние. Съветският съюз се е съгласил, че Гърция е зона на влияние на Великобритания, както скоро се оказва и на Съединените щати. През 1947 г. британците се оттеглят от Гърция и се налага да бъдат заменени от американците. По същество става дума за зони на влияние.

Пропагандно британският десант е представян като прогонване на германците, но това не е вярно, защото Вермахтът се изтегля още през септември, защото се страхува, че при атака на Червената армия, германските сили в Гърция ще бъдат откъснати от основното ядро. Българските войски също започват да се изтеглят още през септември - това е условието на британците, за да сключат примирие с България.

Интервю на Красина Кръстева, Dnes.dir.bg