Есен

Есен
Есен

18 ноември 2026 г.

Жертви? Нищо по-важно за народа няма от кефа на пътя

Този народ си няма интелигенция, медии, нито лидери-политици, които да му кажат в очите, че той с глупостта си е най-първият виновник 

 

Представете си театрална пиеса. Герой скърби за жертви на транспортно произшествие, рони сълзи. С едната ръка ги бърше, с другата се кани люто. Катастрофата е станала след висока скорост в мъгла, той много съжалява за високата скорост и мъглата. Обаче и иска висока скорост. 

Същият човечец не му се кара бавно. Ха някой да я ограничи – псува. Този човек е скромен, отруден, редови, родител, син. Естествен в цялата си прелест. Не е раздвоен, просто е такъв. Жално вие за трагедията, обаче и беснее срещу този, който ограничи скоростта.

Докато плаче, при все още печал на сцената, героят казва с маниера на шофьор: „Не е хубаво да ми ограничават скоростта. Само си троша колата. То сега, като караме, се налага да внимаваме!“ След малко във вид на пешеходец добавя: „И за пешеходците не е хубаво да се намалява скоростта. Те като са бавни колите, не знаеш кога ще засили и да пресечеш. Трудно ни е чак толкова да внимаваме“. Трети, случаен гражданин: „Това държава ли е? Вместо да построи магистрали от работа до вкъщи и да ни купи бързи коли, ни принуждава да ни е трудно!“

Няма нужда да си я представяте тази пиеса. Абсурдът се случва на живо, в България, 7 дни след взелата 13 жертви катастрофа на магистрала „Тракия“. БНТ излъчи репортаж, в който разказа за неволите на обикновения човек в Благоевград. 

Състрадателно ги разказа: общината сложила бабунки по някаква улица, обаче те били неудобни на шофьорите, че и пешеходците. Бабунките принуждавали колите да намаляват, което затруднявало всички, освен това били незаконни. Всички недоволстват, задето „трябва да се внимава“?!? Община Благоевград казва в репортажа, че признава незаконността на бабунките, обаче ги поставила временно до узаконяването поради много блъснати хора.

Но блъснатите не трогват нито репортера, нито редактора му, най-малко разпитаните хора в репортажа.

Простата човешка драма звучи дословно така: 

„Много е неудобно с тия бабунки, налага се да внимаваме!“ (шофьор); 

„Пълна глупост, 200 пъти минавам оттук, 4 пъти съм ходил на сервиз“ (таксиджия); 

„Спъвам се в тях постоянно, не може така“ (пешеходка); 

„Няма разрешение за поставянето на тези неравности, няма и проект“ (прокурор).

Има ли нужда от коментар? Колкото и трагедии да се случат, за народеца най-важни остават удобството, кефецът, лесничкото на пътя. Той нищо не иска от себе си да даде, от нещо да се лиши.

Сопа и мерки той иска за всички – ама общо, не лично – стане ли лично, кара бясно с телефон в ръката, напълно убеден, че не върши нищо срещу себе си и всички. Мрънка неподправено, когато му се налага „да внимава“. Излъчването на репортажа е прекрасно огледало, получил се е трагичен фейлетон – народ, за когото няма нищо по-важно от това да прави каквото си иска, журналистика, „загрижена за хората“ и подакваща на тъпотиите им, прокуратура, втурнала се поради простотия или имитация на дейност да съблюдава „спазването на закона“. Всичко това в целофана на „Поредното безобразие, с което държавата пречи на невинния гражданин“.

Без никакво усещане кое в историята е доброто и кое лошото.

Абсурдът на тази пиеса е не само нейната реалност, но че и замесените, и милионите зрители са толкова оглупели, че дори да се напънат до откат, няма как да им мине през главата фактът, че всичко това е недопустимо, още повече на фона на „Тракия“. Тази глава може да измисли единствено, че някаква държава му пречи с бабунки.

Е? Все още ли се чудим защо стават катастрофите?

„Тракия“ бе последвана от трагедии след висока скорост в Добричко, бясна във Варна...

Предния път мантинелите бяха виновни, сега липсващите табла за мъгла...

Бойко е виновен също, Румен, Делян... Газ с 200 и те са виновни. Този народ си няма интелигенция, медии, нито лидери-политици, които да му кажат в очите, че той с глупостта си е най-първият виновник. Интелигенцията, медиите и политиците са продукт на все същия народ, всички се самоизбиват в градиращата слепота, не могат да го видят, нито проумеят – кръгът на абсурда е затворен.

Милен Георгиев, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар