В неговия свят вярата, вината, насилието, семейството, мъжкото приятелство и обсебването се връщат от филм във филм, но никога по един и същи начин
Мартин Скорсезе навършва 84 години и вместо да мисли за пенсия, вече е готов с нов филм, който събира Леонардо ди Каприо и Дженифър Лорънс в една мрачна, загадъчна история.
„Какво се случва нощем“ („What Happens at Night“) е сред най-очакваните заглавия за 2027 г., а зад него стои режисьор, който и на тази възраст продължава да търси нови територии, вместо да повтаря собствените си шедьоври. Снимките приключиха в Чехия, а продукцията вече е в постпродукция и догодина го очакваме и на българските екрани.
Мартин Скорсезе ще духне 84 свещички, но докато други на неговата възраст отдавна са се оттеглили от снимачната площадка, той току-що приключи снимките на нов филм, който вече се очертава като едно от големите събития на 2027 г. В него отново е Леонардо ди Каприо – актьорът, с когото режисьорът създаде едни от най-запомнящите се тандеми в съвременното кино, а този път до него застава Дженифър Лорънс. Заглавието е „Какво се случва нощем“ („What Happens at Night“) и обещава не поредната криминална история в стил Скорсезе, а зловещо пътешествие към границата между реалността, страха и разпада на човешките отношения.
Филмът е екранизация по едноименния роман на американския писател Питър Камерън, а сценарият е поверен на Патрик Марбър, познат от „Отблизо“. В центъра на историята е американска семейна двойка, която пристига в малко, затънтено европейско градче, покрито със сняг, за да осинови дете. Двамата се настаняват в огромен, почти опустял хотел, където срещат странни и загадъчни персонажи – сред тях ексцентрична певица, покварен бизнесмен и харизматичен лечител.
Колкото повече се опитват да стигнат до желаното дете, толкова по-малко сигурни стават в собствените си спомени, в брака си и в света около тях. Историята е определяна като готическа мистерия с призрачни и психологически елементи – територия, която дава възможност на Скорсезе да излезе от познатия си криминален свят, без да се отказва от любимите си теми за вината, страха, вярата и човешката слабост. Снимките започват през март 2026 г. и преминават основно в Чехия – не само в Прага, но и в редица по-малки градове и селища, чиито заснежени улици и старинна архитектура създават подходящата атмосфера.
Интересът към проекта е голям и в България – не само заради Ди Каприо, който отдавна има вярна публика у нас, а и заради необичайната комбинация от звезди и жанр. Скорсезе рядко се връща към една и съща формула, а този път обещава психологически кошмар, в който семейната драма постепенно се превръща в нещо много по-необяснимо.
За Скорсезе този проект е повече от поредна среща с Ди Каприо. Двамата работят заедно от „Бандите на Ню Йорк“ през 2002 г., след което идват „Авиаторът“, „От другата страна“, „Злокобен остров“, „Вълкът от Уолстрийт“ и „Убийците на цветната луна“. Сътрудничеството им се превърна в едно от най-успешните в съвременното кино – режисьорът открива в Ди Каприо актьор, способен да преминава от чар и самоувереност към мания, страх и морално пропадане, а звездата получава роли, които му позволяват да надскочи образа на холивудски любимец. Дженифър Лорънс е новото голямо име в тази компания. За нея срещата със Скорсезе е шанс да влезе в свят, в който актьорската игра е психологическо изпитание, а не просто демонстрация на звезден статус.
И докато новата му работа е в монтаж, Скорсезе продължава да бъде активен и извън снимачната площадка. В края на октомври той разказа в разговор с дъщеря си за един от най-амбициозните нереализирани проекти в кариерата си – филм за Клеопатра с Анджелина Джоли в главната роля.
Паралелно с това той продължава работата си по опазването на филмовото наследство чрез The Film Foundation – организацията, която основава през 1990 г. и която се занимава с реставрацията и съхраняването на класически филми. За него киното не е само индустрия, а памет, която трябва да бъде предадена на следващите поколения.
Тъкмо тази страст обяснява защо Скорсезе е много повече от режисьор на гангстерски филми. Той е автор със собствен почерк, който може да бъде разпознат още в първите минути – нервен монтаж, подвижна камера, музика, която не просто съпровожда действието, а го превръща в емоционален взрив, дълги сцени, внезапни изблици на насилие и герои, разкъсвани между желанието за власт и нуждата от изкупление. В неговия свят престъпникът може да бъде едновременно чудовище и човек, свещеникът – измъчван от съмнения, а обикновеният мъж – способен да се превърне в собствен кошмар. Вярата, вината, насилието, семейството, мъжкото приятелство и обсебването се връщат от филм във филм, но никога по един и същи начин.
Пътят към голямото кино
Първият му пълнометражен филм „Кой чука на вратата ми?“ излиза през 1967 г., а истинското внимание към него идва със „Зли улици“ през 1973 г. Следват „Шофьор на такси“ с Робърт де Ниро, който печели „Златна палма“ в Кан, „Разяреният бик“, „Кралят на комедията“, „Добри момчета“, „Казино“, „Бандите на Ню Йорк“, „Авиаторът“ и „От другата страна“. Дълго време Академията го номинира, но не му дава „Оскар“ за режисура – чак до 2007 г., когато „От другата страна“ печели наградата за най-добър филм, а Скорсезе най-сетне получава отличието за режисура. „Ирландецът“ и „Убийците на цветната луна“ по-късно доказват, че той не е загубил нито амбицията, нито способността си да рискува.
Моят учител в киното
За мен Скорсезе е един от най-големите режисьори, но и човекът, който промени начина, по който гледам на киното. Той живее и диша със седмото изкуство – познава историята му до най-малкия детайл и постоянно открива нови връзки между филмите, образите и човешките характери. Когато работя с него, не получавам просто роля, а възможност да изследвам героя и да поема рискове. С времето между нас се изгради особено доверие. Всеки следващ филм е ново приключение, а не повторение на предишния.
Леонардо ди Каприо, актьор
Не е прав за Marvel
Уважавам Скорсезе и разбирам защо защитава представата си за киното, но не приемам, че филмите на Marvel не са кино. Те също са създадени от хора, които влагат труд, въображение и страст, а в тях участват актьори и екипи, които се отнасят сериозно към работата си. Не е нужно да харесваш даден жанр, за да признаеш, че той може да разказва истории и да вълнува милиони зрители. Неговото мнение е важно именно защото предизвиква разговор, но не е последната дума.
Робърт Дауни Джуниър, актьор
Дава ти да покажеш себе си
За мен Мартин е много повече от режисьор, с когото съм работил по толкова филми. Между нас има приятелство и доверие, които се натрупват с десетилетия. Той умее да даде на актьора свобода да открие героя си, без да го оставя без посока. Не се опитва да наложи всяко движение и всяка емоция – насочва те така, че да извадиш най-доброто от себе си. След толкова години и толкова общи филми все още имаме желание да се изненадваме взаимно.
Робърт де Ниро, актьор


Няма коментари:
Публикуване на коментар