Широко рекламираната национална програма за саниране на панелните блокове е още в началото си, а държавата вече прави крачка да облекчи условията за кандидатстване. Фокусът на промените е съсредоточен главно върху две неща, каза през уикенда регионалният министър Лиляна Павлова във Варна. Едното е да се смекчи леко изискването за пари пред общините да кандидатстват само блокове, в които е постигнато 100% съгласие между собствениците. Идеята е там, където има един-двама несъгласни съседи, това да не е пречка да се приемат документите за санирането на сградата.
Втората промяна е насочена към гигантските панелни блокове с по десетина входа и много етажи, които понякога събират жителите на цяло малко градче. Тези сгради са разделени на блок секции - няколко входа, обединени от обща абонатна станция, които са отделени от съседните с дилатационна фуга. Идеята е да се позволи на тези блок секции да кандидатстват самостоятелно, а съседите им от останалите секции да могат да го направят и по-късно.
Тези, а вероятно и други облекчения в процедурите се обсъждат с Националното сдружение на общините в България и до края на април трябва да станат факт. Тогава ще се променят методическите указания на регионалното министерство към общините, които бяха приети с постановление на Министерски съвет.
Каква е причината да се облекчават изискванията още в самото начало на изпълнението на програмата, която е двегодишна, не е трудно да се досетим. Макар да няма информация дали създателите на програмата са правили прогноза за очакванията колко сгради за какъв период от време ще кандидатстват, очевидно е, че досегашните резултати не впечатляват особено.
Пак във Варна министър Павлова съобщи, че до момента 317 блока в цялата страна са сключили договори с Българската банка за развитие, т.е. са готови да започнат със санирането. По данни на Агенцията по вписванията обаче до момента са регистрирани над 1500 сдружения на собствениците, които след това трябва да кандидатстват в общината. Сдруженията могат да се регистрират от минимум 67% от притежателите на апартаменти в един блок, но всички трябва да се подпишат за санирането, за да се кандидатства пред местната власт. Тоест между първата и втората крачка определено нещо не е наред. Видно е, че най-много се бавят нещата именно заради убеждаването на инатливите комшии.
В същото време за цялата програма са предвидени 1 милиард лева. Ако вярваме на експертите, които твърдят, че разходите за обновяването на един среден за България панелен блок са около 250 000 лв., значи парите са достатъчни за около 4000 блока. Ако се използват само висококачествени материали, санирането стига до 350 000 лв. разход за блок или парите ще стигнат за около 3000 блока. И в единия, и в другия случай това са 10 пъти повече сгради, отколкото са кандидатствали до момента. Очевидно е, че ако се върви с такова темпо, парите едва ли ще бъдат усвоени. А се говореше за втори, че и за трети милиард, ако стане нужда. Изобщо прави са Лиляна Павлова и общините да кроят как да станат малко по-гъвкави още сега. Най-малкото, евентуален провал на тази програма означава звучен шамар за ГЕРБ, която я направи акцент за втория си управленски мандат.
Необяснимо е например защо столицата, която се очакваше да „води хорото“ по отношение на санирането, е толкова пасивна. По признание на главния архитект на София Петър Диков отпреди няколко дни досега са кандидатствали само 70 жилищни блока и едва 15 са одобрени. За мащабите на града това е нищожна цифра, като имаме предвид, че толкова са кандидатите и в Хасково например. По-напред от София е дори Кюстендил, крепостта на основния критик на санирането, депутатът от БСП Мая Манолова. Регионалната министърка на няколко пъти заяви публично, че София „диша праха на тези градове“, но очевидно само нахъсването не е достатъчно. Каква е причината за изоставането засега никой не обяснява.
Направено преди две седмици представително национално проучване на „Галъп интернешънъл“ за санирането показва, че далеч не всичко, което политиците говореха и говорят за санирането, съвпада с това, което наистина хората си мислят.
Например страховете, насаждани от „Атака“ с изказвания и разпространение на листовки, че чрез санирането държавата се кани да вземе апартаментите на хората, са хванали вяра сред много малко хора. Под една пета от всички запитани са съгласни с това твърдение, докато близо половината са на обратното мнение и само малка част не могат да се ориентират и нямат мнение по въпроса.
По-любопитното е, че българинът изобщо не е впечатлен от подаръка, който ГЕРБ прави на народа чрез безплатното за собствениците на панелки саниране. Много опозиционни политици тръбяха, че програмата е начин ГЕРБ да купи местните избори тази есен. Близо една трета от хората са съгласни с това твърдение, пак толкова обаче са и на обратното мнение, а близо 40% не могат да определят.
В същото време честите критики в публичното пространство, че всъщност санирането не е безплатно и парите за него излизат от джоба на всички данъкоплатци, събират над 60% подкрепа сред интервюираните. Само 14% са на обратното мнение, а една четвърт не знаят. Дори и повечето привърженици на ГЕРБ споделят това твърдение.
Тоест посланието за безплатна програма не е намерило безспорно място в общественото съзнание. Така че за купуване на нещо или някого няма как да се говори, дори и някой да си е мислил да го използва в предизборната кампания.
Нещо повече - цели 65% от интервюираните се съгласни с твърдението, че санирането ще създаде възможности за корупция. Само 12% изразяват несъгласие, а останалите се затрудняват да отговорят. Дори симпатизантите на ГЕРБ ясно виждат една от основните слабости на програмата - възможността много пари да се разпилеят или направо откраднат.
С други думи, програмата за саниране досега не е довела до никой от политическите ефекти, които ГЕРБ или партиите от опозицията са очаквали. А дали реално ще помогне за обновяването на старите панелни блокове, зависи и от донастройките в движение.
Христо Николов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар