Когато Неволята не идва

Ако тръгнете по малките градове и по селата, ще усетите как потъвате в море от оплаквания и безнадежност - „няма работа“, „няма хляб“, „държавата нищо не прави за нас“.

Когато става дума за българи, това състояние на мрънкане е закономерно и го наричаме трагедия. Но когато стане дума за роми - тогава това си е „лентяйство“, „мързел“, „рекет над обществото“.

В Долни Цибър, Монтанско, безработните роми не мрънкат, не просят помощи, а искат възможност. И след като Неволята не се появи, те договориха земя, която да обработват и чрез нея да изхранват не само себе си, но и да помагат на учебните заведения, в които децата им да ходят на добра воля. 

Ето начинания, които да поощряваме гръмко, а не само да нищим ромската престъпност.

Емил Спахийски, "Труд"