Върви, народе възродени!

Днес отбелязваме Денят на българската просвета и славянска писменост.

Според арменски летопис от 1813 г. празникът се отбелязва за първи път в Шумен на 22 май 1813 г. 

Съвременната историография е приела, че за първи път се организира празник в чест на светите братя Кирил и Методий на 11 май 1851 г. в Пловдив. Инициативата е на възрожденеца Найден Геров.
 
Днес кирилицата е използвана от над 250 млн. души по света. На нея пишат и сърби, украинци, монголци, руснаци. До 19 в. се е ползвала и в Румъния.
 
Химнът на празника, “Върви, народе възродени”, е написан през 1892 г. от Стоян Михайловски. Песента включва 14 куплета, като днес най-често се изпълвят 6. Музиката е написана Панайот Пипков през 1901 г.
 
През 1916 г. в България е установен Григорианският календар като държавен и датата от 11 май се измества с 13 дни напред. По този начин празникът започва да се чества с 13 дни по-късно. След 1968 г. Църквата чества Св. Св. Кирил и Методии на 11 май, а на 24 май започва да се чества като Деня на българската просвета и култура и празник на славянската писменост.