Стефан Данаилов е роден на 9 декември 1942 г. в София.
Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Над 30 години той бе на сцената на Народния театър, играл е и в Театър "Българска армия", Театър 199, Сатиричния театър и други театри в България.
Превръща се в народен любимец с ролята на Никола Деянов в сериала "На всеки километър". Популярността му нараства след участието в незабравими филми: "Князът", "Черните ангели", "Иван Кондарев", "Търновската царица", "24 часа дъжд", "Мечтатели", "Дами канят", "От нищо нещо", "Топло" и много други.
Снимал се е в запомнени от поколения българи роли в над 80 филма, в телевизионния театър, участвал е в телевизионни и радио шоупрограми. Многократно е получавал национални награди за творчеството си. Носител е на орден "Стара планина". От 1988 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ, професор - от 1999 г.
Казват, че човек е жив, докато е жив споменът за него. Минаха шест години, откакто Стефан Данаилов си отиде от този свят, но той постоянно е сред нас - в разказите на близки, приятели, колеги, на учениците си от осемте випуска в НАТФИЗ, в книгата си "Романът на моя живот", в спомена за театралните роли, в които го аплодирахме, във филмите, част от които, за радост, и днес присъстват в телевизионните програми...
Хората свойски го наричат Ламбо, дори тези, които не са го познавали лично. Когато той си тръгна през 2019 г., дни преди да навърши 77 години, за поклонението повече от четири часа пред Народния театър се извиваше дълга опашка от опечалени, които искаха да се сбогуват с любимеца на поколения българи.
Негови колеги тогава споделиха:
Славчо Пеев: "Беше невероятен човек, който беше над всичко, над дребни неща. Той беше един достоен и искрен човек. Него не го интересуваха дреболиите. Той ще остане, защото направи неща, които за телевизията и театъра са жалони. "На всеки километър" е нещо, което не може да го направи всеки."
Татяна Лолова: "Той е неповторимото нещо, което сме имали ние, защото го заслужаваме. Каза ми: "Не ме жалете, живял съм както трябва." Щурчо, прекрасен, талантлив, обичлив, той не е виновен, че беше толкова прекрасен."
Владимир Пенев: "Има раздели, които не могат да се приемат, и тази е точно такава."
Марин Янев: "След такава загуба просто трябва да замълчим. Ще ми липсва рамото му. Той имаше рамо, което предлагаше на всеки, той е роден и орисан да прави добро."
Ценяха го и го уважаваха и другарите му съпартийци, и опонентите. Защото говореше открито, честно и със страст за идеите и каузите, в които вярваше и отстояваше. Остана верен на идеалите си: "Заветът на поколенията от моя род нито за миг не ме оставя безразличен към съдбата на моята партия."
Беше убеден, че само знаещи и можещи, интелектуално извисени хора могат да зададат точния дневен ред на процесите у нас. И сам посвети голяма част от времето и енергията си, за да участва в политическия живот на България, да дари от знанията и опита си в полза на нейното по-добро бъдеще. Беше член на ръководството на БСП, народен представител, министър на културата, кандидат вицепрезидент.
"Аз съм човек, който винаги е имал лична позиция и съм я заявявал открито. Никога не съм се крил, не съм се съобразявал с конюнктурата, не съм предавал. Целият ми живот мина пред очите на всички."
Отношенията между него и учениците му бяха нещо много специално. Боготворяха го и му доверяваха най-съкровените си тайни. Той беше до тях и в успехите, и в трудностите. Човешка, приятелска, бащинска обич на техния Мастър излъчва всеки ред от неговото писмо за дипломирането на един от класовете му, което завършва така:
"...Ще изгрява през годините слънцето и ще залязва, ще ни намигат приветливо звездите и цветовете на сезоните ще ни напомнят, че всичко тече. И ще се качвате на сцената всяка вечер, мили мои, и ще слизате от нея разплакани или усмихнати, повели след себе си благородните зрители към ония благословени светове, където всичко е театър.
На добър час, мили мои малки артисти!
Здравейте, колеги! И когато ви е трудно, когато не знаете какво да правите, когато капките на злобата или неуспеха се стоварят върху младите ви невинни глави, не се отчайвайте, просто вдигнете глава, усмихнете се, спомнете си за вашия великолепен клас и си кажете - къде си, Мастър, и аз ще бъда до вас, защото ви обичам.
На добър час, мои малки мастъри! Горе главата!"
В сборника "Колко е лесно да бъдеш обичан", който издадоха през 2022 г. 25-има ученици на Стефан Данаилов, те споделят скъпоценни спомени за своя Мастър - такъв, какъвто винаги ще го помнят: преподавател, родител, приятел и огромно сърце, което до последно не се умори да дава безусловна обич.
Откровения
* Театърът е велико изкуство. Не е само думи, сценография и режисура. Той е амалгама от опита на автора, на творците и на публиката.
* И на сцената, и в политиката верни и достойни за уважение са онези образи, които са най-близко до нещата от живота на хората.
* Няма по-страшна криза от духовната, защото нея с икономически инжекции и решения не може да преодолееш.
* България е малка страна, но с горд народ, със забележителен принос към културата, както на Европа, така и в развитието на славянската общност.
* Народ, който преди да се освободи от икономическо робство, строи с доброволен труд и лични дарения училища, църкви и читалища, не може да не намери пътя към духовното си прераждане. Имам надежда и вяра в мъдростта на изстрадалия ни народ.
* Може да изглежда наивно в тези свирепи дни, но аз дълбоко вярвам, че високият дух ще спаси нацията.
* Младото поколение е моята надежда, защото виждам как постепенно интересът им ги води към самоусъвършенстване и самоизграждане.
* Най-стойностната оценка е удовлетворението от това, което правиш, преди да започнат ръкоплясканията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар