„О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете.“
Следях с голямо безпокойство развитието на преговорите и усилията за избягване на пряк сблъсък между САЩ и Иран, въпреки безпрецедентната концентрация на военна техника и демонстрация на сила с цел сплашване на Иран и принуждаване към отстъпки.
Надявах се, тези преговори в Женева между двете страни да не се окажат фасада, зад която двете държави се готвят за пряк сблъсък и средство за печелене на време. Когато излязоха с изявление, че са били трудни, но продуктивни, че Иран е направил определени отстъпки по спорните въпроси, се зарадвах. Но изявлението, на президента на САЩ Тръмп скоро след това, че не е доволен от резултата, защото иранската страна не се е съгласила на нито едно от ултимативните условия разбрах, че военната машина вече е задействана. Сутринта на 28 февруари тя беше пусната в ход съвместно с тази на Израел. След геноцида над палестинците и унищожаването на ивицата Газа, Нетаняху беше насочил своята месомелачка към Иран. Непровокираните агресивни удари на Израел имаха за основна цел да унищожат ръководната върхушка на Иран и по този начин да позволят по-бързо вземане на властта от удобния за тях син на шаха Пахлави. САЩ се включиха почти веднага във войната и удариха предимно военни обекти.
Иран, съгласно действащото (все още) международно право има пълно основание в тази непровокирана и асиметрична агресия от Нетаняху и Тръмп да се защити и да отговори както сметне за добре. Следващата логична стъпка, беше да се поиска спешно събиране на Съвета за сигурност на ООН, което с подкрепата от Русия и Китай беше насрочено за същия ден. Франция и Великобритания също поискаха спешно събиране на Съвета за сигурност на ООН, но с по-друг фокус – Иран като виновник за кризата.
Трябва да направя едно важно уточнение: САЩ и Израел са две ядрени държави, които нападат военно без причина една НЕядрена държава, опитваща се да развива ядрената си програма за мирни цели самостоятелно, съобразявайки се с Договора за неразпространение на ядреното оръжие, както и поетите ангажименти към МААЕ. Иран притежава богати залежи от земни богатства, в т.ч. уран и ресурсите, които са необходими за обогатяване на уран, като гориво за атомните реактори на собствените си атомни централи. Иран нееднократно декларира, че НЕ притежава и НЕ разработва ядрени оръжия и няма такива намерения да бъде ядрена държава. Искам да поясня, че Договорът за неразпространение на ядреното оръжие дава право да се обогатява уран, единствено, ако се използва за мирни цели и това НЕ Е ЗАБРАНЕНО никъде в договора. Въпреки всички тези уверения, никой от западните държави не повярва на тези думи и продължиха с натиска за прекратяване на иранската ядрена програма и спиране на обогатяването на ядреното гориво.
Ще припомня за прословутата реч на Колийн Пауъл с епруветката в ръка в Съвета за сигурност, преди началото на втората война срещу Ирак през 2003 г. Постоянният представител на Русия – Сергей Лавров опроверга и разкри истинските намерения за военна интервенция в лекцията на американския герой от войната „Пустинна буря“, както и усилията на САЩ и Англия да получат „легитимност“ за удари. Докладите и речта пред СС на ООН на двамата ядрени инспектори за Ирак Ханс Бликс и Мохамед Ел-Барадей заявиха ясно, че Ирак няма атомни бомби, нито възможност да произвежда ядрено оръжие, нито има такива инсталации на територията си. Съюзниците на САЩ и Великобритания продължиха с „аргументите“, че Садам Хюсейн не е прекратил програмите за разработка на оръжия за масово унищожение и Ирак активно търси начин да разработи атомна бомба. В пропагандната машина се включват разработването и складирането на биологически и химически оръжия. При невъзможността коалицията около САЩ да получат разрешение от Съвета за сигурност на ООН за инвазия на Ирак, заявяват, че ще атакуват със или без нужната резолюция. След поредната агресия в Ирак (преди това в Афганистан) и свалянето на Садам, съоръженията бяха отново инспектирани от инспекторите на МААЕ, които не откриват никакви доказателства за разработване или за наличие на оръжия за масово поразяване – биологично, химически или ядрено. Резултатът от лъжливите доказателства и военна агресия е хвърлянето на една голяма страна в анархия и гражданска война. Същата стратегия я видяхме и в Сирия, сега и с Иран.
Гледах два пъти записа от спешното заседание на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) за избухналата война в Близкия изток на 28 февруари, където се разкриха освен двойните стандарти и лицемерие на някои страни, но излезе на преден план силното разделение сред постоянните страни членки в залата, заедно с безсилието на органа на ООН, натоварен с най-висшата отговорност – да поддържа международния мир и сигурност в света, да овладява кризи и да предотвратява войни, които могат да доведат до нова световна война.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъди ударите на САЩ и Израел по Иран, както и контраатаките на Иран, призова всички страни незабавно да се върнат на масата за преговори. Напомни за целите на ООН и прочете извадки от Устава на ООН. Едно скучно протоколно кабинетно изказване. Гутериш за своите два мандата на тази световна организация не направи никакви усилия да се предотврати кризата в Украйна, тази в Сирия, Афганистан и явлението „Ислямска държава“, и сега в Близкия изток с Иран. Като сравнявам какви усилия и дипломатически совалки правеха предишните генерални секретари като Бутрос Гали, Кофи Анан, Бан Ки-мун, въпреки затихващите функции на ООН за избягване на война и възстановяване на мира и сигурността, то сегашният генерален секретар е една бледа сянка.
Цялата дискусия се въртеше около чл. 2 и чл. 51 от Устава на ООН, които постановяват, че всички членове на Организацията трябва да се въздържат в международните си отношения от заплашване със сила или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на Обединените нации, както и че всяка държава има право на индивидуална или колективна самоотбрана в случай на въоръжено нападение. Съветът за сигурност се раздели в тълкуването на „правото“ за превантивни военни удари по друга страна-членка на ООН, в т.ч. военните удари като средство за смяна на политическото устройство в дадена държава.
САЩ и Израел бяха арогантни и агресивни – хвърлиха цялата вина върху Иран и оправдаха превантивните удари като „необходим“ отговор на ракетната и ядрената заплаха от Иран, както и на заплахата, която представлява политическата система в Иран. Представителят на САЩ Майк Уолц разясни, че операция „Епична ярост“ е насочена към „специфични и стратегически“ цели: да се неутрализират ракетните способности, които заплашват съюзниците, да се разрушат военноморските активи, използвани за дестабилизиране на международните води, както и да се наруши работата на механизмите, които въоръжават прокси милициите. Тези действия според американския дипломат целят да гарантират, че „иранският режим никога, никога не може да заплашва света с ядрено оръжие“. Американският представител Майк Уолц обвини пряко Иран в подкрепа на терористични организации, като Хусите, Хизбула и Хамас и основна причина за кръвопролитията в Близкия изток. Съединените щати настояват за „морална яснота“ по отношение на Иран. Израелският представител Дани Данон изтъкна, че в продължение на 47 години ислямският режим в Иран е водил тълпите да скандират „смърт за Израел“, „смърт за Америка“, уточнявайки, че целта е „Израел трябва да бъде изтрита от картата“ и т.н. и посочи Техеран за главен виновник в проваляне на ядрената сделка с цел да продължи с обогатяването на уран и разработване на ядрени оръжия в нарушение на санкциите. Цинично прозвуча, твърдението на евреина, че превантивната военна операция беше ръководена от ясни цели и бе необходима за защита на израелските цивилни, в пълно съответствие с Устава на ООН и международното право. Опита се да оправдае военните действия с това, че Иран вече е дестабилизирал региона и вече се бил обърнал срещу собствения си народ (има предвид скорошните провалили се масови протести против политическата система в Иран и връщане на сина на шаха Реза Пахлави) и добави, че „Историята е научила (Израел) никога да не игнорираме онези, които открито призоваваха за нашето унищожение“.
Делегатът на Иран Амир Саид Иравани заяви ясно, че Съединените щати и израелският режим изрично са формулирали смяната на режима като своя цел в тази война. Иран нарече действията им „военни престъпления“. Иран се позовава на законното право на самозащита и определи войната срещу Иран като война срещу Устава на ООН – война срещу международното право и международния правен ред, върху който е изградена Организацията на обединените нации преди осем десетилетия.
„Действията на Съединените щати и Израел не отговарят на нито един от критериите за законна самозащита и Иран ще упражни правото си на самозащита съгласно член 51 от Хартата на ООН.“ Той отхвърли позоваването на „превантивна атака“ и твърденията за непосредствена заплаха, посочвайки, че Иран е участвал в диалог за постигане на устойчиво споразумение. Не пропусна да напомни, че САЩ за втори път по време на преговори прибягват до нанасяне на военни удари (има предвид 2025 г.). „Съединените щати предадоха дипломацията си.“ Увери, че защитата няма да е насочена срещу суверенитета или интересите на своите съседи в Персийския залив, а изключително към бази и активи на Съединените щати, които действат извън контрола на приемащите държави.
Силно впечатление ми направи изказването на Маджед Абдел Фатах Абделазиз – постоянен наблюдател на Лигата на арабските държави, който не пропусна да напомни за военната операция на Израел към палестинския народ и хуманитарната криза, граничеща с геноцид в ивицата Газа. Дипломатът изрази съжаление, че е „настъпил моментът, в който арабско-израелският конфликт се разрасна в пълномащабна регионална война“. Постоянният представител на Арабската лига посече израелския представител за целите на превантивните удари по Иран – да попречи на Иран да се сдобие с ядрени оръжия, но напомни недвусмислено, че именно Израел отказва да се присъедини към Договора за неразпространение на ядрени оръжия, като и да подложи ядрените си съоръжения на режима на предпазни мерки на МААЕ. По въпроса за непровокираното военно нападение на Иран срещу няколко арабски държави подчерта, че това заплашва да разшири обхвата на конфликта.
Китай беше кратък – Фу Конг призова за спешна деескалация, осъждайки употребата или заплахата от сила в международните отношения. „Шокиращо“ е, че ударите на Съединените щати и Израел дойдоха точно когато течаха дипломатически преговори за ядрената програма на Иран.
Постоянният представител на Русия – Василий Небензя осъди „непровокирания акт на въоръжената агресия“ срещу суверенна и независима държава членка на ООН, в нарушение на Устава на ООН и международното право. Тази „безразсъдна стъпка“ доведе до рязка ескалация в целия регион, която Небензя определи като „предателство на дипломацията“. Небензя изказа възмущението си от председателството на Съвета (Съвета се председателстваше от Великобритания) „изкуствено да омаловажи“ степента на опасност като „неприемливи“, въпреки, че Русия и Китай бяха поискали спешното заседание на СС на ООН да се проведе поради наличие на заплахи за международния мир и сигурност, искане, което се съдържа и в писмото на Иран. Руският представител заяви, че искането на Руската Федерация и Китай да бъде поканен професор Джефри Сакс от Колумбийския университет също е било отхвърлено. Засегна и случая с девическото училище в Минаб, провинция Хормозган, където вече знаем, че са били убити над 165 деца от 7 до 12 години.
Европейската група в Съвета за сигурност изразиха загриженост от военния конфликт и обвиниха за ескалацията в региона Иран. Обвинения прозвучаха от всички европейски представители, че не е преустановил програмата си за ядрени оръжия и това е станало повод за превантивните удари на САЩ и Израел. Делегатката на Литва дори отиде по-далеч – Техеран подкрепя войната на Руската федерация в Украйна, като предоставя дронове на Русия за водене на агресивната война в Украйна, а делегатът на Дания подчерта, че Европейският съюз е приел строги санкции срещу Иран. Френският представител Жером Бонафон „категорично“ осъди атаките на Иран срещу няколко държави в региона, подчертавайки, че Франция е готова да използва средства за тяхната защита, ако те поискат. Бонафон изтъкна, че иранският народ трябва да упражнява правата си, намеквайки за протестите преди седмици в Иран и осъди насилствения отговор на иранската власт към мирните протести. Представителят Великобритания Джеймс Кариуки напомни, че „страната му не участва в ударите срещу Иран“, „но не си прави илюзии относно естеството на режима в Техеран убил хиляди свои граждани само защото са упражнявали основните си права и свободи“. Потвърди, че само дипломатическо решение може да гарантира успех и призова Иран да прекрати „ужасяващото си поведение“ и да се върне към пътя на диалога. Европейските държави премълчаваха, че основните виновница за войната в Близкия изток са именно Израел и САЩ с техните превантивни удари.
Опитите да се задейства СС на ООН, както и последващите стъпки за овладяване на военния конфликт с разрешените от Устава на ООН превантивни или принудителни в т.ч. военни мерки за възстановяване на мира в региона и недопускане разрастването му към съседни държави и региони са обречени на неуспех. Петте държави, постоянни членки на СС на ООН, изчерпват дипломатическите възможности за овладяване на близкоизточната криза, преди да се даде думата на военните. Междувременно размяната на удари в региона не стихва и дори стават по-интензивни. Ударени са американски, френски и английски военни бази и тяхна логистика в почти всички страни в региона, в т.ч. Кипър. ООН е безсилно да се справи с тази криза, както и доверието в световната организация е на критичния минимум. Рисковете този конфликт да обхване и други съседни страни, не е за подценяване. Попадащите под ударите на иранските ракети и дронове американски бази и центрове на американското разузнаване, разположени на територията на държавите в региона, може да бъде изтълкувано като извършване на въоръжена агресия спрямо тях и да приемат, че имат право да се защитят и отговорят (както Бахрейн заяви в СС на ООН). С една дума – влизат във войната.
В Международното хуманитарно право при военен конфликт между две държави, ако на територията на една „неутрална“ държава (в случая държавите в региона с такива чужди бази) има разположени чужди военни бази или тя разреши разполагане на чужда военна техника и войска на своя територия (в случая американски, френски, английски…), които да бъдат използвани (в случая от САЩ) за подготовка и нанасяне на удари и нападения по цели на държавата с която воюват (в случая Иран) то тези бази са легитимни военни цели за Иран за поразяване и унищожаване, както и съответните военните кораби или самолети, независимо в кои води плават или летят, стига да са в обсега на оръжията им.
Агресивните военни удари на Израел, САЩ по военни, правителствени центрове, по цивилни квартали, училища, болници и т.н. ще предизвикат силен обратен ефект, който може да бъде катастрофален за човечеството – като крайна, отчаяна мярка Иран да бъде принуден да предприеме създаването на ядрени бомби и да ги употреби.
Европейските страни няма да стоят настрана. Франция вече изпрати своя военна сила. Великобритания разреши да се използват техните бази за нанасяне на удари по Иран. В съвместна декларация от 1 март, лидерите на Франция, Германия и Великобритания заявяват, че ще се включат във войната на САЩ и Израел срещу Иран защото са „ужасени от безразборните и непропорционални ракетни атаки, предприети от Иран срещу страни в региона“ и ще „предприемем стъпки за защита на нашите интереси и тези на нашите съюзници в региона, евентуално чрез осъществяване на необходими и пропорционални отбранителни действия за унищожаване на способността на Иран да изстрелва ракети и дронове от изходните им точки“. Предстоящото включване на европейските държави в конфликта против Иран ще доведе до неконтролируемо разрастване на войната извън региона. Тази опасност принуди Испания да поиска САЩ да напуснат военните бази на испанска територия и отказа да бъдат използвани за нанасяне на удари по Иран. Всички знаем колко недоволни останаха Тръмп и Нетаняху. Има и още една опасност, която се пренебрегва: спящите ислямски „клетки“ от фанатици и главорези на „Ислямска държава“, за които Европейския съюз широко отвори врати и прие преди десетина години като „бежанци“. Тяхното активиране ще хвърли европейското общество в хаос и то няма да понесе нито насилието, нито ще може да им се противопостави. Един такъв сценарий ще принуди ЕС да се заеме основно с този вътрешен проблем, като това ще разклати сериозно основите на „Втория Рим“.
Израелската върхушка силно разчита на военната машина на САЩ, а самите САЩ разчитат основно на ударните си групи от самолетоносачи и военни бази пръснати по света около „неудобните държави“, както и собственото си техническо и военно-техническото превъзходство. Слабата им точка е, че са твърде далеч от територията на САЩ и това усложнява логистиката и снабдяването им с оръжия, резервни части, храна, гориво и жива сила. Икономическата цена на конфликта за САЩ и съюзници ще е колосална.
Русия и Китай за сега наблюдават и изпратиха свое военно присъствие в региона. Двете страни имат подписани споразумения за сътрудничество с Иран и няма да останат безучастни, особено ако бъдат застрашени техните национални интереси и видят заплаха за страните си.
За България. Следва да сме изключително внимателни какви ходове предприема кабинета, както и министрите на отбраната и външните работи. Дадем ли нашите летища и бази (въздушни и морски) за пребазиране, зареждане, презареждане и др. сходни „съюзнически“ задължения на държави във война с Иран за осъществяване на удари по Иран, трябва да сме готови да посрещнем такива в отговор. Трябва да ни е ясно, че вече попадаме в обсега на ракетите и дроновете на Иран. Изцяло.
През 2012 г. бяхме извън обсега на оръжията им, но сега – не.
Разстоянието между България и Иран е под 2000 км. Дели ни едно море и още няколко стотин километра.
Георги Караславов, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар