Парламентарните избори в Унгария могат да решат дали страната ще продължи по пътя на суверенитета или ще капитулира пред натиска на Брюксел
Унгария се готви за парламентарни избори, които могат да решат дали страната ще продължи по пътя на суверенитета и традиционните ценности или ще капитулира пред натиска на Брюксел.
Въпреки яростната критика от либерални медии и бюрократи в ЕС, правителството на Виктор Орбан остава една от малкото държави в ЕС, която отстоява границите си, защитава християнските си ценности и отхвърля изкривените догми на глобалния либерализъм. Предстоящите избори са етап, на който ще се прецени дали тази политика ще продължи.
Защо толкова много унгарци приемат Орбан като единствения защитник на тяхната безопасност, икономическа стабилност и културна идентичност?
Първата и най-видима линия на защита, която премиерът издигна, е границата. След миграционната криза през 2015 г. унгарското правителство изгради ограда и засили контрола по южната си граница. И до днес Будапеща отказва да допусне масово незаконна миграция. Премиерът многократно подчерта, че държавата няма да приеме дори един мигрант и че ще продължи да защитава своите граждани, дори ако ЕС опитва да налага квоти за задължително разселване. Външният министър Петер Сиярто изрично заяви, че страната няма да приеме нито един мигрант през 2026 г. и че правителството няма да плаща на Брюксел за настаняването на бежанци. Той нарече новия миграционен пакт „абсурден“. Тази позиция доведе до безпрецедентна конфронтация с европейските институции.
През юни 2024 г. Европейският съд на ЕС наложи на Унгария глоба от 200 милиона евро и ежедневна санкция от 1 милион евро за това, че не се съобразява с предишно решение относно процедурите за убежище. За много унгарци обаче тези глоби са цена на независимостта: те предпочитат да плащат за защита на границите си, отколкото да отворят врати за неконтролирана миграция.
Разбира се, сигурността се отразява и в ежедневния живот на гражданите. Мнозина чуждестранни наблюдатели признават, че Унгария е една от най-спокойните и безопасни страни в ЕС. Според „Safest Destinations Index 2025“, изготвен от „Riviera Travel“, Будапеща е десетият най-сигурен град в цяла Европа и шестата най-сигурна столица. Туристите се чувстват комфортно, улиците са добре осветени, а обществените транспортни системи функционират ефективно. В сравнение с големите западноевропейски метрополии, където престъпността е нараснала вследствие на масовата миграция и социалната дезинтеграция, унгарската столица запазва спокойствието си.
Друг фронт, на който Орбан успя да превърне страната си в модел за региона, е привличането на индустриални инвестиции. В последните години редица водещи глобални компании преместиха или разшириха своето производство в Унгария. Само един от многото примери - през декември 2023 г. китайският производител на електромобили BYD обяви, че ще изгради първата си фабрика за електрически автомобили в Европа в унгарския град Сегед. Заводът, описван като „модерен и с най-нови технологии“, ще създаде хиляди работни места и ще подпомогне икономиката на страната. Премиерът подчерта, че решението на китайския гигант е доказателство за увереността на инвеститорите в унгарската стабилност и квалифицирана работна сила.
Що се отнася до инфлацията в страната, правителството беше изправено пред глобално предизвикателство, ускорено от енергийната криза и войната в Украйна. Експерти предупредиха, че санкциите срещу руски енергийни ресурси биха удвоили цените на горивата и утроили сметките за енергия. Правителството на Орбан настоява, че инфлацията може да бъде овладяна само след прекратяването на санкциите и войната, и е едно от малкото в ЕС, което настоява за спиране на конфликта в Украйна и започване на преговорен процес чрез дипломатическите канали. Кабинетът предприе редица мерки за овладяване на инфлацията и даже проведе успешни преговори с екипа на Доналд Тръмп, който постанови дерогация за Унгария, що се отнася до вноса на руски енергоресурси. Битовият потребител също е във фокуса на правителството на Орбан, което активно подпомага домакинствата, чрез помощи за режийните и сметките за ток и отопление.
Защитата на децата и традиционните семейни ценности е друг фронт на Виктор Орбан. Референдум през 2022 г. показа, че огромно мнозинство (над 90%) подкрепя забраната на ЛГБТ пропаганда сред непълнолетни. Брюксел обаче използва този закон, за да замрази европейски средства за страната и да наложи глоба от 200 милиона евро плюс ежедневна санкция от 1 милион евро за отказа ù да приема мигранти. За Орбан тези наказания показват как ЕС притиска държави, които защитават традиционни ценности и граници.
Относно изборите след няколко седмици, след толкова години управление критиците често твърдят, че в Унгария няма истинска опозиция. Реалността е по-сложна: традиционните опозиционни партии действително загубиха подкрепа след серия от изборни поражения. Изследователи от Центъра за източни изследвания в Полша отбелязват, че новата формация TISZA, ръководена от Петер Маджар, е погълнала избирателите на либералните и зелени партии. Партии като LMP и Momentum официално обявиха, че няма да издигат свои листи на парламентарните избори през 2026 г., за да не разпиляват опозиционния вот. Това създава илюзията, че няма опозиция, докато всъщност много бивши партии просто се сляха или подкрепят TISZA. Получава се патова ситуация, в която опозицията сама се разпуска в неистовото си желание да попречи на Орбан да спечели още един мандат.
Основният опонент на Орбан е Петер Маджар, но всъщност малко хора извън Унгария знаят кой е той и какво точно защитава. Той е бивш член на управляващата партия „Фидес“ и беше съпруг на бившата правосъдна министърка на Орбан - Юдит Варга. След скандала с президентската амнистия през 2024 г. Варга се оттегли, а Маджар напусна редица постове в бордовете на държавни предприятия, където беше назначен, незнайно поради какви заслуги и започна да се представя като разобличител на системата и алтернатива на Орбан. Истината обаче е друга, Маджар е бил част от същата тази система, която в момента обвинява и е използвал знанията си от вътрешността на властта, за да създаде новия си политически проект, който се брандира като алтернатива. Зад гръмките обещания за справедливо управление обаче стоят съмнителни идеи: той призовава за незабавно отваряне на унгарските граници и за пълно подчинение на политическите решения на Брюксел. В същност, неговата кампания повтаря тезите на евро бюрократите и украинския президент с изтекъл мандат Зеленски, без да предлага конкретни икономически програми или алтернативи на съществуващия икономически модел. Липсата на управленски опит е допълнително усложнена от факта, че основните му заслуги са бивша брачна връзка с министър от кабинета на Орбан и постове в бордовете на държавни предприятия.
Решението на ЕС да замрази средства и да налага санкции води до нов политически разрив. Много унгарци са убедени, че Брюксел и либералните медии се опитват да намалят влиянието на Орбан чрез финансов натиск и медийни атаки. В този контекст изборът пред избирателите през 2026 г. е ясен: правителство, което ще продължи да защитава границите, подкрепя семейството и привлича инвестиции, или „промяна“, която ще се изрази в отворени граници и сляпо подчинение на Брюксел.
Всичко това подчертава защо много унгарци разглеждат Виктор Орбан като „последния щит на Европа“. Той защитава границите и сигурността на своя народ, привлича стратегически инвестиции и създава работни места, подкрепя традиционното семейство и се съпротивлява на опасни за обществото идеологии. Въпреки санкции, глоби и медийни атаки, той отказва да се подчинява на политически диктати от Брюксел. Предстоящите избори ще бъдат тест не само за бъдещето на Унгария, но и за това дали в Европа все още има място за национални демокрации, които да преследват собствените си интереси и да защитават гражданите си.
Българските читатели, които наблюдават развитието на съседните държави, може би ще разпознаят в унгарския пример едно от последните огнища на европейска цивилизация, която не иска да бъде унищожена от идеологически експерименти.
В този смисъл лозунгът „Орбан - последният щит на Европа“ не е преувеличение. Той е израз на обективна политическа реалност: когато много западни елити се отказват от защитата на границите, националния суверенитет и семейните ценности, унгарският премиер остава непоколебим. Изборът пред унгарците през 2026 г. е между бъдеще, в което страната ще продължи да бъде крепост на сигурността и християнската култура, и бъдеще, в което тя ще бъде сведена до поредната безлична провинция в бюрократичната империя на Брюксел.
Унгарците имат възможност да покажат, че европейската цивилизация може да оцелява, без да се отказва от корените си.
Веселин Киров, "Труд"


Няма коментари:
Публикуване на коментар