Зима

Зима
Пролет

21 май 2015 г.

Решаваща битка срещу произвола на търговските вериги

Съвсем скоро предстои второто четене на промените в Закона за защита на конкуренцията.
 
С тях за първи път държавата ще направи опит да защити българските производители от произвола на големите търговски вериги като „Била“, „Лидъл“, „Карфур“, „Кауфланд“, „Метро“ и др.

В „Галерия“ нееднократно и от години сме писали за огромните злоупотреби, които гигантите на пазара вършат, защото политиците им позволяват да го правят. В редица публикации сме разказвали за тежките щети за българското производство и за икономиката ни като цяло, които веригите причиняват, защото българската държава не може да защитава собствения си интерес. Нито една от тях не може да си помисли да се държи така в Германия, Австрия, Франция или в която и да е друга европейска страна, защото веднага ще бъдат изгонени, дори и от собствената си родина.

Искам да бъда разбран правилно - не пиша тези статии и не се занимавам с този въпрос от патриотарски чувства. Нямам нищо против чуждите търговски вериги, нито идеализирам родното ни производство само защото си е наше. Нещата са по-сложни, но има безспорни факти и обстоятелства, с които трябва да се съобразим, защото останалото е безумие. Ситуацията е абсурдна и този абсурд трае с години. Тук не става дума за някаква свръхамбиция да защитим българското на всяка цена. Въпросът е на елементарна проява на здрав разум и инстинкт за самосъхранение. Ще ви припомня само някои от най-големите злоупотреби на търговските вериги, за да се убедите, че това, което казвам, не е пресилено:

- Много от веригите от години не декларират печалба, за да не плащат данъци. Има такива, които за девета година работят на загуба. Очевидно става дума за измама, защото няма никаква пазарна логика не само да продължаваш да работиш, а и да отваряш нови магазини в цялата страна, при положение че винаги си на загуба.

- Всички търговски вериги изнасят парите си от България и на практика не допринасят с нищо за раздвижването на икономиката ни. По приблизително точни разчети, направени от редица експерти, търговските вериги изнасят месечно от България около 800 милиона лева. Преди години имаше случай, при който средствата, придобити от продажбата на стоки (много от които български) на българския пазар, бяха изнесени в чужбина и с тях беше закупена друга търговска верига в Албания. През това време българските производители фалираха и оставиха доста хора без работа.

- Веригите упражняват тежък натиск върху производителите и често ги карат да продават стоките си под себестойност. Някои се отказват, други са принудени да го правят, за да ги има на пазара, но са обречени на постепенно затъване и непрекъсната угроза от фалит.

- Противно на европейските разпоредби плащането на дадена стока да става тридесет дни след получаването й, търговските вериги се разплащат с производителите чак след два месеца, а много често и доста по-късно. Чести са случаите с половингодишно закъснение. Това принуждава дадения предприемач да тегли кредит, за да има оборотни средства, но този кредит е с определена лихва, което допълнително оскъпява съответното производство.

- Търговските вериги облагат с редица такси производителите, което на практика обезсмисля труда им, защото печалбата от даден продукт бива изсмукана от продавача. В „Била“ бяха преброени между 40 и 60 вида такси, които се прибират от производителите, като наглостта им стигна дотам, че да вземат пари, защото веригата празнува десетгодишен юбилей - така наречената такса „рожден ден“ или такса „нов магазин“, която се взема от производителя при откриването на нов хипермаркет. Или таксата за реклама - ако искаш да бъдеш рекламиран в брошура на магазина или на торбичка на магазина например, за всяка отделна реклама плащаш определен процент извън първата такса, която си остава за магазина.

- В много страни магазини като „Карфур“ и „Лидъл“ рядко могат да се намерят в централната част на града или поне не са толкова нагъсто разположени, както в България. Това унищожава дребния магазинерски бизнес, който обикновено е семеен и който в един град може да издържа няколкостотин души, което при високия процент на безработица никак не е малко.

- Търговските вериги не изнасят български стоки навън, а наводняват българския пазар с много нискокачествени чужди стоки. В Словения например на една от големите вериги й е позволено да прави бизнес, при положение че пусне определен процент словенски стоки във всички свои европейски магазини.
 

- Стоките в „Лидъл“ в Германия са много по-качествени, а доста от тях и доста по-евтини от стоките на същата верига в България.

- Търговските вериги се водят за чуждестранни инвеститори клас А и се ползват с всевъзможни облекчения и улеснения, но инвестициите им далеч не оправдават това. В повечето случаи те наемат помещения, не правят кой знае какви инвестиции, а заплатите на служителите им са мизерни.

- Честа практика е веригите да продават стоки с изтекъл срок на годност, като залепват нови етикети върху старите, но най-голямата им наглост е, че отказват да публикуват отчетите си, както повелява законът. Търговските вериги предпочитат да плащат глоби, но да не публикуват информация за финансовото си състояние, защото тогава ще лъсне истината за огромните суми, които прибират, защото им позволяваме, от което сме ощетени всички ние.


Разбира се, че където има много пари, има и силен лобизъм. За срам на България не друг, а президентът на републиката Росен Плевнелиев се оказа най-отявленият защитник на обирджийската политика на големите търговски вериги и наложи абсолютно немотивирано вето на промените в закона, когато бяха приети от предишното Народно събрание. Това попречи законът да влезе в сила още преди година. И тогава и сега чуждестранните посланици упражняваха и упражняват изключителен натиск върху политическите партии, за да не гласуват промените. Те защитават интереса на своите компании. Въпросът е, че никой досега не е защитавал българския интерес. 


Сега е решаващият момент, когато той трябва да бъде гласуван на второ четене, и е много важно да следим внимателно поведението на парламентарните групи. Със сигурност веригите ще развържат кесиите си, за да купуват депутати, и няма да бъде трудно да разберем кои са напазарувани. Едните ще се опитат да внесат промени преди второто четене, с които да обезсмислят сериозните санкции за различни нарушения, които са предвидени в закона. Другите ще декларират подкрепа за закона, но няма да влязат при гласуването, за да се опитат да го провалят. Казвам това, защото е важно българските граждани да проследят този сюжет, който ги засяга лично. С риск да стана досаден, ще завърша този коментар с повторението, че тук става дума за елементарно чувство за самосъхранение, проява на здрав разум и защита на икономически интерес, който имат всички българи. Пък и няма да е лошо поне веднъж да се опитаме да проявим солидарност с други българи. Ако ние самите не подкрепяме собственото си производство, кой друг да го направи? И защо въобще трябва да съществуваме като държава, ако съдбата на хората, които, образно и събирателно казано, произвеждат българския хляб, не ни интересува?

 Явор Дачков, в. Галерия

Няма коментари:

Публикуване на коментар