Той и Недялко Йорданов получиха в навечерието на 24 май най-високото държавно отличие, присъждано от висшето арт ведомство - огърлие „Златен век". Събитието бе в четвъртък на Сцена 17 на министерството, където освен Йорданов и Мишев, други осем личности се закичиха със звезда „Златен век", тридесет и трима - с копие на печата на Симеон Велики, а деветима - с грамота.
Отличените бяха много, немалко от тях обаче не направиха същото впечатление, каквото ни е оставило изкуството им - защото по стар български обичай десетки напуснаха събитието далеч преди неговия край, докато други съзидатели чакаха да обявят имената им, отбелязва "Площад Славейков".
„Идва най-хубавият български празник, най-обединяващият празник", заяви на откриването на събитието министърът на културата Вежди Рашидов. „Това е празник на културата, просветата, духовността. Това е празникът, който обхваща всички от нашето общество, празникът на езика, на който говорим, на писмеността, на която комуникираме, обичаме, мразим, казваме. Този език е много необходим, за да я има България и да има тя идентичност като нация, като държава", обясни Рашидов.
Поетът Недялко Йорданов, след като бе удостоен с огърлието „Златен век" и получи грамотата си, предпочете да не говори пред колегите си и гостите на церемонията.
„Няма много време за казване на дълги неща. Да си спомним само в букварите какво пишеше едно време, в първите ни букварчета, съветът на Петко Рачов Славейков към сина му - „Пенчо бре, чети". Ние забравихме този съвет май и нашите най-млади Пенчовци не са много по четенето. Дано се обърне колелото и да се върне това време, времето на четенето, иначе няма спасение", заяви Мишев.
Това кратко изказване на проф. Газдов обаче странно кореспондира с излизащите от залата - както творците, така и много от журналистите не дочакаха последния поклон. Така и за традиционната почерпка след церемонията и за общата снимка не присъстваха и половината от отличените по-рано творци, интелектуалци и общественици.
„Човек не е сам на света, отделен, той е създаден, оплоден от останалите, с които е бил във връзка. Затова - благодарността е към всички тях. Човек не може да се забележи и определи, ако няма други. Умните хора на света казват, че мисията на човека е да внесе яснота на тази земя. Животът - хаотичен, мъглив и проблематичен, иска да бъде осветен, изяснен и подреден, за това се пее в песента „Напред, науката е слънце". Цялата работа на културата е интерпретация, изясняване, улеснение, тълкуване на живота. Културата, изкуството или науката, е коментар. Творението на културата подрежда хаоса на живота".
Кратко изказване за мисията на поетите направи Екатерина Йосифова.
„Смята се, че поезията е маргинално изкуство, но на нея хората инстинктивно са вярвали в течение на хилядолетия, смятали са поетите за пророци. Ако сега не ни смятат, ние сме си виновни. Но това е заложено в поезията и тя е не стихотворение с такава или инаква форма, а просто път - един от начините човек да е повече от себе си", обясни тя.
Сред носителите на звездите „Златен век" са още проф. Иван Ничев, композиторът Стефан Диомов, художникът Кеазим Исинов, Божидар Димитров. Със „Златен век" - печат на Симеон Велики, си тръгнаха художничката Анастасия Панайотова, писателите Ивайло Балабанов, Федя Филкова, Весела Люцканова, поетът Георги Константинов, актьорите Васил Стойчев, Иван Налбантов, Елена Райнова, музикантите Развигор Попов и Мими Иванова и др.
Сред хората с грамота и парична награда пък са малките Крисия, Хасан и Ибрахим, които не присъстваха на церемонията. Пианистите, оказа се, са в Ню Йорк за концерт в „Карнеги Хол". Майката на Крисия пък казала: „Нека един ден отиде на училище".
Няма коментари:
Публикуване на коментар