Президентът на ФИФА направи нещо, немислимо за множество други влиятелни ръководители на големи организации. Оцеля след безпрецедентен корупционен скандал и не само това, но спечели безапелационно изборите за нов мандат.
Излезе и каза, че той може и да е президент, но не отговаря за действията на подчинените си. Такава безпардонност е толкова втрещяваща, че чак е за завиждане.
До голяма степен и показва как Сеп Блатер гледа на самия себе си. БиБиСи събира мненията на хора, които през годините са имали пряко впечатление от начина на мислене и действие на човека, който уж никой не иска, а той все остава начело на най-популярната игра (и един от най-могъщите бизнеси) в света.
Наближавайки 80-ия си рожден ден, “вечният” Сеп Блатер прави доста неща, които правят мъжете на неговата възраст. Наслаждава се на дълги разходки в швейцарските Алпи, слуша класическа музика, решава кръстословици и судоку и обича да пийва по едно уиски вечер.
За разлика от всеки друг 79-годишен мъж обаче, Блатер е напълно убеден, че все още е най-подходящият човек да изведе ФИФА от дъното, на което се намира организацията след поредицата скандали, арести и полицейски разследвания. И очевидно не само той, след като получи нов (5-ти поред) мандат с огромно мнозинство.
Герхард Айгнер, уважаван дългогодишен генерален секретар на европейската централа УЕФА, дава своето виждане за “магията”, с която Блатер омайва делегатите във ФИФА: “Той има уникален талант да преценява хората, да открива слабостите им и да се възползва от тях в най-подходящия момент. Умее да очарова и да предугажда действията на другите в конкретни ситуации”.
Според Айгнер по този начин Сеп Блатер има всички козове в ръцете си и възможността да ги използва, когато е необходимо. “Той е дребен на ръст и определено има комплекс за малоценност. Затова и жаждата му за власт и място в центъра на вниманието е неутолима. Той си създаде собствен свят, в който е крал, император, папа. И ще брани този свят с цената на всичко. Би продал дори собствената си баба, но ще остане доживот”, споделя още Айгнер.
Бившият шеф в УЕФА разказва и любопитна случка от пътуване с Блатер: “Двамата бяхме поканени на съдийски семинар от Италианската футболна федерация. Форумът се провеждаше в Савой – регион, който е на границата с Франция. Поканих Сеп да пътува с мен, защото и той беше поканен. По пътя го питах дали трябва да говорим на италиански, когато дойде време за нашите изложения. Той ми отговори: “Това е Савой. Ще си говорим на френски!”. Така аз излязох на трибуната и говорих на френски. След мен се качи Блатер и изнесе лекцията си на... италиански. Ето това е истинският Сеп Блатер!”.
Единственото дете на шефа на ФИФА вижда нещата по съвсем различен начин. За Корин Блатер баща й е на позиция, която изисква твърда ръка. Но не само.
“Хората виждат как той се среща с много важни хора, вози се в лимузини и спи в свръхлуксозни хотели. Но зад блясъка стои много труд. За бюрото си в Цюрих, баща ми демонстрира в пълна степен най-голямата си сила – брилянтния ум. Това е тайната на неговия успех – удивителният начин на мислене”, не пести суперлативите си Корин.
Според нея баща й живее, за да е шеф на ФИФА. Това е моторът, който го държи на крака. Иначе бил семеен тип човек и обичал да прекарва свободното си време с най-близките. Но без ФИФА мисията на живота му ще изчезне.
“Мисля си, че когато вече го няма, когато не е начело на ФИФА, всички ще осъзнаят колко много направи той за футбола. Ще си казват ”той беше велик човек”. Благодарение на него светът е по-добро място”, завършва защитата на баща си Корин Блатер.
По отношение на привързаността на Сеп Блатер към работата му се изказва и Джим Бойс, настоящ вицепрезидент на ФИФА. “Той е толкова отдаден на организацията, че за него това е като брак. Апетитът му да се справя с всички проблеми не може да бъде задоволен”, твърди северноирландецът.
С впечатление от първо лице е и Александра Враге – световнопризнат експерт в борбата с корупцията. Тя е категорична: “Сеп Блатер е човек, който има силно усещане за безнаказаност. Той е напълно убеден, че всичко, което прави, е правилно”.
Враге влиза в независима комисия за мониторинг на управлението на ФИФА през 2011-та година, но подава оставка 2 години по-късно, тъй като препоръките й не се взимат предвид.
“На първия си обяд във ФИФА говорих с Блатер за властта, с която разполага. Той ми каза: “Трябва да разберете, че аз съм единственият човек в света, който може да пристигне във всяка страна и да бъде приет от държавния глава без никакъв протокол”. Първата ми реакция беше, че това е едно от най-арогантните твърдения, които съм чувала в живота си, но...”, спомня си Враге.
Но се оказва, че Блатер е прав – особено, когато определени страни са заинтересовани да бъдат домакин на Световно първенство по футбол. Тогава всички врати, дори и вашингтонските, са широко отворени за нисичкия швейцарец.
Той заживя с убеждението, че неговата власт е над държавната. Но въпреки това един лидер, на която и да е организацията, трябва да поеме отговорнст за случващото се по време на неговото управление.
При такива скандали и разкрития като настоящите във ФИФА, всеки изпълнителен директор, на която и да е корпорация по света, щеше отдавна да е видял обратната страна на вратата. Но не и Блатер.
Той е като водач на секта, чиито членове се самоубеждават, че всички са срещу тях – политиците, разузнавателните служби, УЕФА, медиите. И накрая именно той е Спасителят. Макар отвсякъде да прилича на алчен гробокопач на най-великата игра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар