Легендарният изпълнител Панайот Панайотов тази година отбелязва 40-годишен сценичен юбилей, но въпреки това е зареден с много творческа енергия и хъс.
В дългата си кариера Панайот е носител на множество отличия и награди, като успява да стане и единственият двукратен носител на голямата награда на „Златният Орфей“. Таланта на родният певец оценяват и в чужбина, където той също е печелил няколко отличия. Панайот е получавал и предложения да остане да живее и работи зад границите на страната ни, едно от които е по време на гастрола му с група „Лира“ в Швеция. Там им обещават жителство и работни ангажименти, но Панайот си признава, че някакво вътрешно усещане го спряло да направи решителната крачка. Днес обичаният изпълнител не съжалява за пропуснатата възможност, защото усеща любовта на родната публика, за която е изпял хитове, като „Охридското езеро“, „Момчето, което говори с морето“, „Обич“, „Шопкиня“, „Магдалена“ и много други.
- Панайот, скоро не си издавал нови песни, работиш ли върху такива?
- Действително не съм правил нови песни, единствено за бургаския конкурс всяка година правя по една песен. Ние ги записваме за фестивала, те се състезават там, но като мине конкурсът, песните загасват – няма ги. С маестро Димитър Караминков сега подготвяме няколко песни и предстои да участваме в Бургас, на новия конкурс в Пловдив – „Лирата на Орфей“, или на „Златният Орфей, който се възобновява. Изобщо има някакво раздвижване в попмузиката през юли и август и се подготвям с новите песни. Смятам да променя статуквото, защото съм непримирим, за мен изкуството няма възраст – така че не ме питай докога ще пея и не ти ли омръзна вече да пееш, аз ти го подсказвам. Музиката няма възраст, шлагерът няма възраст!
- Така е, скоро ти ще имаш юбилей – 40 години на сцената. Смяташ ли да зарадваш почитателите си с концерт по този повод?
- За съжаление няма да има концерт, но да оставим баналната проза, да се върнем на поезията. Дали ще правя концерт или не – не ми е толкова важно, въпросът е да върви напред шоубизнесът, да правя песни и да не ме забравят хората. Ето сега, на 24 май, с Петя Буюклиева имахме концерт в Сунгурларе – по повод националния празник. Пяхме за хората от града, много хубав концерт направихме и стана страхотен купон. Хората са изненадани, че ние ги уважихме и пяхме в техния малък град, както се изразиха – те нямат самочувствие, но точно това е моята аудитория. Моята аудитория са най-обикновените хора, без самочувствие, нормалните българи. Тези хора са моите любимци, моите песни са адресирани за тях. С какво са по-лоши от другите хора – с нищо. Вдъхновява ме любовта на хората.
- Кои са изпълнителите на десетилетието според теб?
- Според мен все още никой не може да измести Жоро Христов, Васко Найденов и Данчо Караджов - той ми е любимец. А при жените - певица на последните 10 години може да бъде Тони Димитрова, може да бъде също така Петя Буюклиева или Роси Кирилова. Това е моят избор!
- Не споменаваш Лили?
- Тя е в друга категория. Тя просто си е Лили Иванова, аз нея не я слагам в период от време – тя си е по принцип. Като казвам по принцип – това е Лили, тя е извън класациите. Все едно Елтън Джон да е в класация, а за нашите нещастни граници говорим за Лили Иванова. Е, хубаво щеше да бъде, ако тя го беше осъзнала това нещо. Лили все още не може да осъзнае какво притежава, за съжаление. Има някои певци, които не можеш да ги сложиш в класации. Били Джоуел, Дейвид Ковърдейл, Фреди Меркюри, Ян Гилън – това са хора, които не се поместват в класации. За Том Джоунс да не говорим, защото трябва да стана прав, когато го споменавам. Той е властелинът на планетата за мен, аз имам доста песни от неговия репертоар в моя, но аз ги изпълнявам така, както ми е дадено на мен с моите възможности, а те са много по-ограничени.
- Много си скромен, ти имаш уникален глас!
- Аз говоря реално в момента, отрази го едно към едно, за да видят хората, че не съм някаква изпушила гарнитура, ами все още мисля нормално. Аз мисля реално, да бъдеш скромен не е трудно, но сигурно има такива, които ме смятат за високомерен. Да бъдеш нафукан, високомерен, отварям една скоба - много харесвам тази дума високомерен и като ме наричат така, ми правят услуга, защото тя е съставена от високо и мерен – тоест човек, който се мери високо и това е комплимент за мен.
- А какво е мнението ти за хита на годината „Видимо доволни“?
- Моята оценка е една-единствена – моите съболезнования!
- Имаш ли приятели сред колегите?
- Всички колеги са ми приятели, а с Роси Кирилова сме си кумове – значи сме роднини и това ни задължава много, на много добро ниво са ни отношенията. Все още най-добрият ми приятел обаче е съпругата ми Емилия – тя е и най-верният ми фен, но и най-стриктният съдия и критик. Често ме е спасявала, защото аз понякога не виждам реално нещата, гледам ги с розови очила и тя ме е предупреждавала много пъти.
- Предавали ли са те близки?
- Съвсем наскоро ме предадоха хора, които считах за близки приятели. Тези мои близки приятели успяха да ме убедят да подпиша един 10-годишен договор и той така ме гепи с всичките си клаузи, че нямам думи! А когато опитах да го прекратя, се наложи да платя една дебела неустойка. Парите, които дадох, бяха едната страна на случката, по-голямата поука за мен бе предателството на стария ми приятел, който ме подведе. Той е човек от шоубизнеса и ме убеди, че ще ме продуцират – аз му повярвах и направих голяма грешка, но това е един урок на съдбата. Трябвало е така да се случи, да си извадя поуката и даже му казах – благодаря ти, че ми сервира този урок, за да го имам. А жена ми колко тежко го преживя, не искам да казвам, но всичко мина и замина.
- Как релаксираш след тежки моменти?
- Имал съм много трудни моменти и продължавам да имам. Смятам, че ако не се осланях на създателя ми – на Всевишния, може би щях да изперкам досега. Това влиза в играта, която играем – има възход и падение. Аз съм здрав в кръста и издържам на напрежението. В шоубизнеса е имало много възходящи моменти за мен преди години, сега малко зацикля, обаче това нищо не значи, аз не се оплаквам. Аз съм откровен, като нямам достатъчно ангажименти, си признавам, че това ме тормози, и започват да ме налягат тъжни мисли, но това е много за кратко. Търся грешката в себе си, никой не ми е виновен. Още повече – аз съм вълк единак, както повечето музиканти у нас, и се грижа сам за реномето си.
- Имаш ли носталгия по времето на социализма?
- За мен това беше етап, който трябваше да преживеем. За това време единствено съжалявам, че тогава съществуваше „Златният Орфей“, който дълги години го нямаше. Единствено това е връзката, която аз правя от времето преди и сега.
- Тогава певците със сигурност бяхте по-добре осигурени, а пенсиите на хората на изкуството са направо мизерни...
- На нас не са ни нужни пенсии, а едни други стимули, навремето имаше звания - заслужил и народен артист, ето за това съжалявам, че вече го няма. Ако това сега съществуваше, ние щяхме да бъдем доволни. Тези, които сме по-заслужили, щяхме да вземаме нужното и аз, ако имах нужда от пенсия, щях да си направя вноска и т.н. Държавата можеше да ни удостои с едни заслужили звания както е при руските артисти. Всички техни големи имена са народни артисти и по този начин са обезпечени, защото тези звания им носят едни ежемесечни приходи. Руското правителство толкова уважава хората на изкуството, че чак ми е жал за нас.
- Също така всички големи руски звезди постоянно са в ефира на водещите им телевизии, а у нас липсва такова уважение...
- У нас пускат за някого само като гушне чемшира. Ще видиш, като се помина – и тогава чак ще кажат колко голям човек и голям певец съм бил аз, тогава ще звучат само мои песни.
- Вярваш ли в съдбата?
- Едно от малкото неща, в които съм 100 процента сигурен, е, че има съдба. 0000
- Имал ли си възможността да се срещнеш с Ванга?
- Ванга я познавах много добре, имам незабравими спомени, 3-4 пъти съм бил при нея с жена ми. Веднъж й представих на запис една песен, която се наричаше „Ванга“, имам дългосвиреща плоча с това име и й занесох записа, за да го чуе. Тя го чу и го хареса, което много ме зарадва. Бяха ми казали, че ако правиш нещо за нея – тя държи предварително да го чуе и аз спазих този ритуал. Тогава ми каза само – „Внимавай, като се връщаш с колата за лявата спирачка“. Проверих я, защото беше зимно време и действително ми занесе колата в тази посока. Тя беше забележителна българка! Ванга ми каза също да ям млечни храни и да не пия кафе преди пеене. Обаче тук не съм я послушал, защото аз много кафета пия, но от 6 години съм спрял алкохола по моя интуиция.
- Лесно ли ти беше да се откажеш от алкохола, защото за много млади хора това е голям проблем както и наркотиците?
- Алкохола го отказах, защото много зле ми влияеше, почнах да ставам сприхав и неадекватен. Сам си реших и успях да го изхвърля от менюто си, слава Богу. Преди време прекалявах с алкохола, но от 6 години не пия, най-много по чаша-две вино при повод. Нищо друго. Ако мога да дам съвет на младите – твърдия алкохол да го изхвърлят окончателно от менюто, а за наркотиците да не говорим. Аз в живота си не съм опитвал единствено наркотици и сладолед, защото си пазя гърлото и съветвам всички в никакъв случай да не употребяват наркотици! Преди пушех, но цигарите също ги отказах още през 84-та година, като се ожених. Жена ми не пушеше и бяхме изправени пред дилемата - или тя да пропуши, или аз да откажа, спряхме се на второто и много добре ми влияе.
- Песните ти „Шопкиня“, „Ема“ и „Емилия“ са посветени на жена ти. Вие сте заедно от 31 години, как се поддържа толкова време едно семейство?
- С взаимни отстъпки – и аз отстъпвам, а тя два пъти повече отстъпва, защото моя характер си е по-труден. (Смее се.) Зодия Овен съм, но съм разбрал, че не трябва само с рогата напред.
- Кое е признанието, което те е изненадало най-много?
- Преди десетина години, когато актуален беше албумът ми „Шопкиня“, две жени дойдоха при мен и ми казаха, че моите песни лекуват. Аз им отговорих с шега: „Моля ви се, досега нито един лекар не ми е споделял това“, а те „Истина е, аз бях в болница, лекувах се и дъщеря ми ми пускаше една седмица подред вашия албум и аз ви казвам, че тези песни ме съживиха и ме вдигнаха на крака“. Аз й казах: „Госпожо, и половината да е вярно от това, което ми казвате, аз ще бъда много доволен!“.
- Какво е вярата за теб?
- Аз съм вярващ християнин, но не съм толкова религиозен. Примерно Исус Христос не е религиозен – малко хора знаят това нещо. Аз знам, че Бог ни е създал и че работи с всеки един от нас, ежеминутно и ежедневно, като ни праща уроци. Иначе религиозните празници ги отбелязвам, но не се придържвам много към тях. Имам си връзка с моя Бог и се моля там, където се намирам, не търся специално място. Навсякъде мога да вляза във връзка с Бог. Непрекъснато му се моля за здраве и просперитет в бизнеса, защото някак си ми се струва, че ако спра да искам, той ще ме е изостави, което не е възможно, разбира се.
- Любима мисъл?
- Музиката ще спаси света, този порочен свят.
Интервю на Светла Йорданова, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар