Кралицата на българския рок Милена Славова привлича вниманието на всички още от детските си години.
Като ученичка, тя започва да се изявява като модел и докато си пее в паузата на едно от ревютата, случайно я чува Богдан Томов, който остава впечатлен от таланта и́ и я запознава с мениджъра на братя Аргирови - Кирил Иванов. През 1988 година Милена, заедно с Васил Гюров, Вълко Андреев и Кирил Манчев сформират група “Ревю”, с която стават любимци на младежката аудитория, но след проблеми с властта бандата се разпада.
През 93-та година първата ни рок дама заминава за Лондон, където тамошната и́ група става третата най-добра клубна банда на острова. Сред големите и́ успехи е и това, че е пяла на една сцена с Бони Тейлър, Тина Търнър и Джеймс Браун. В Англия певицата издава един албум - “Sold” и среща първия си съпруг Робърт Пейдж. През 1998 г. те се разделят и Милена се завръща в България и възобновява успешно кариерата си, а песните и́ се превръщат в класика в българския рок. Тя подава ръка и на млади български рок групи, като организира фестивала “Power of Music”. Певицата има една дъщеря - Куини, която е на 18 години и също е много артистична.
- Милена, как премина лятото за теб - успя ли да се заредиш за новия сезон и почивката ти на родното Черноморие ли беше?
- Лятото ми мина изключително бързо - свърши, още преди да се усетя и мисля пак да отида до морето да си наваксам. Изкарах си много готино в Созопол, където водата беше направо кристална. Имах и много концерти, съчетани с купони и хубави емоции - перфектно мина лятото! Иначе, подготвям и нов албум, но не бързам.
- На 12-ти септември в Северния парк с твоя бенд ще откриете третото издание на S’COOL ROCK FEST SOFIA - Урок по рок, който ще продължи и на 13-ти. Какви са впечатленията ти - има ли засилване на интереса към рок музиката в последните години сред младите хора?
- С голямо удоволствие ще участвам. Виждам, че има млада и нова рок публика - нашето поколение растем нагоре, но отдолу идват нови сили, така че не губим надежда. Факт е, че след концерти доста младежи идват за автографи и си купуват мърчандайз - фланелки, дискове... Радва ме, че расте едно ново, готино и талантливо поколение. На 20-ти септември ще се състои и тази година моя фестивал “Силата на рока / Power of Music”, който се провежда вече за 16-ти път и е за нови, млади автори. Тази година нашето събитие влезе в календара на Столична община и се реализира с тяхната подкрепа. “Power of Music” ще се проведе в клуб “Черепите” - едно много приятно място, в което има открита и закрита част, с оглед на времето.
- А мислиш ли за голям самостоятелен концерт, или турне?
- Аз правя постоянно концерти, обаче за голям концерт нещата са доста по-сложни. Кандидатствах за финансиране на турне към фонд “Култура”, защото наемите са безбожно скъпи, но за съжаление с тази смяна на министри нещата се забатачват и не се знае кога ще стане. Надявам се за догодина да имаме вече резултат, за да може всички концерти да се навържат като едно турне - това ще бъде страхотно!
- Вълнуваше ли се от надпреварата кой български град да е домакин на “Евровизия”, която породи доста полемики?
- Ако трябва да съм откровена, аз не харесвам “Евровизия”. Според мен, много отдавна този конкурс си загуби смисъла. В момента там се прави музика в стил “Евровизия”, която за мен е комерс. Изпълнителите се стремят да отидат там, защото получават супер популярност, но музиката е некачествена - създадена за бизнес. Не е такава, която ще си пусна вкъщи и ще ми даде добра енергия. Виждаме какви пародии печелят години наред, но Дара я харесвам - тя е прекалено талантлива и браво, че се представи перфектно!
- Наскоро отбелязахме Деня на Съединението, но днес сякаш сме по-разединени от всякога...
- Това общо взето беше целта с тези неща, които се случват през последните години. Станахме не само разединени, но и озлобени и рязко обеднели - дори най-богатите се оплакват, че са обеднели...
- Преди години изпя “Неам нерви” - днес за какво нямаш нерви?
- Нямам нерви за това, че се докарахме дотук, защото се позволява на необразовани хора, които нямат никаква ясна преценка за нещата да гласуват срещу две кебапчета крилати... Нямам нерви също, че не се обръща внимание на образованието, че здравните услуги станаха бизнес, а не дълг да се излекуват хората. Нямам нерви за това, че всичко е комерс и всеки гледа парите и се забравя духовността - това, за което Господ ни е създал на тази територия. Имам чувството, че тези пари са замъглили мозъка и чувството за сензитивност на хората. Хвърля им се някаква мечта и в името на това да станат богати не си правят труда да разсъждават.
- Според теб, как се чувстват родните пенсионери в “Клуба на богатите”?
- Толкова ми е жал за това, което се случва с родните пенсионери. Те са не просто последна дупка на кавала - направо не са в дупките на кавала, а някъде в другите галактики! В Парламента си повишават заплатите, а оттам-нататък пенсионерите да мрат - на никой там не му пука за тях... Нали вече сме европейци и плащаме в евро, но днес цял ден бях в движение и гледам че се разминаваме на улици с дупки, а отстрани на пътя има по два метра буренаци! Какво от това, че сега плащаме три пъти по-скъпо в магазина, като междублоковото пространство е коптор и мирише зверски на боклуци и гадости?! Какво, че в портмонето имаш евро и купуваш дадено нещо вместо за 10 лева, за 20 евро - до тук ни докараха разни продажни гадове!
- Какви действия очакваш от новото правителство?
- Надявам се да защитават народа, а не да си гледат собствения интерес, но вече има толкова повторения с предишните - едно говорим, друго правим. Моите очаквания нямат значение, трябва малко време да мине и ще видим. Радва ме това, което става в Германия, а оттам вятърът духа насам, така че един ден се надявам и тук да стане. Там на хората много сериозно им писва и правилните партии започват да трупат повече гласове, дано и тук да се случи.
- Вече можем да се похвалим, че цените на някои основни стоки у нас са същите, дори и по-високи от тези в Западна Европа, само че заплащането на хората у нас е доста по-ниско...
- Абсолютен факт! Надявам се това по някакъв начин да се изчисти. Хората, които не са по течението забелязват това, както и тези, които си позволяват да пътуват, но не всички могат да си го позволят и да видят разликите - дано да стават повече. Тук е страшно скъпо човек да се нахрани. Отделно преди беше по-възможно да си купиш жилище, докато сега вземаме всичко лошо, което съществува в чужбина, а цените на имотите няма да паднат. На запад най-скъпото е да си плащаш наема, тока, водата и да имаш работа, защото нямаш ли работа не можеш нито да живееш под наем, нито да имаш собствено жилище. За да имаш собствен дом, там ставаш крепостен селянин и ти трябват 25-30 години да го изплатиш. Тук ще стане същото - с тази разлика, че у нас и храната е много скъпа. До скоро хората си купуваха по-евтини китайски стоки, но сега таксите им се вдигнаха и вече и те ще са с по-високи цени...
- За съжаление и качеството на хранителните стоки у нас не отговаря на тези високи цени...
- Навремето, като отидох в Англия за първи път и ми направиха впечатление пластмасовите домати, гадните дини, боядисаните с боя пъпеши... Имаше и салами, които бяха направени на вкус, но боядисваха филията, като ги сложиш върху нея, защото в месото има боя! Не знаех, че това е така, но гледах предаване по телевизията, където показаха, че пилешките гърди например се помпат във фабриките с игли и им вкарват боя и течност, за да изглеждат по-големи и свежи. За съжаление това дойде и тук - да бутат яко вода в месото и сиренето. Това явно се позволява от хора на високо ниво в държавата.
- Хората в Швейцария, които не желаят да влизат в еврозоната, или в Исландия, където на проведения референдум отказаха да се присъединят към ЕС - по-глупави ли са от нас? Там дали ги наричат “путинисти”, или “копейки”?
- Разбира се, че не са по-глупави. Да те нарича някой путинист трябва да е много късоглед! Ние сме цивилизовани хора и си правим сметката - взимаме от всички държави най-доброто - от Русия, или от Америка, и си казваме мнението. Важното е да е добро за България, а не откъде идва.
- Дразниш ли се, че всеки, който каже нещо хубаво за Русия, веднага става обект на хейт и нападки, както наскоро се случи с известния ни волейболист Пламен Константинов?
- Гледах интервюто с него и той е абсолютно прав за нещата, които каза. Тези хора, които са го хейтили, им пожелавам да отидат на екскурзия там и да видят за какво става въпрос. Имам спомени от 1990-та година, че Ленинград, който сега вече е Петербург е може би най-красивият град, в който съм била до момента.
- Ти си пътувала много - от опита на кои страни бихме могли да черпим в образованието и здравеопазването например?
- Моето мнение е, че в Англия образованието е под всякаква критика. Там съм живяла много време и мога да кажа, че те тръгват на училище от много малки и първите три години са едва ли не като в детска градина. Накрая, когато станат на 16 години и като трябва да посочат на картата на Великобритания къде се намира Лондон и те не знаят... Докато съм чувала, че в Русия едно време образованието е било страхотно, в Китай и Австралия също е доста сериозно. Честно казано, на мен ми харесваше здравеопазването у нас, макар че се опитват да развалят хубавите практики, които имаме. В Англия например, чакаш за кардиолог три месеца, дотогава може и да умреш... За здравеопазването в Норвегия съм чувала хубави неща - било безплатно, а за децата имало безплатни закуски в училище и безплатно образование, както беше преди и у нас.
- Според теб, как стигнахме до там, че за много младежи стана модно да си “гангста” - дори си пускат клипчета на побои в училища...
- Може би идва от това, което се вижда постоянно в новините - до там води беззаконието! Факт е, че при почти всеки криминален случай няма наказани и си мислят, че ще им се размине. Това важи и за деца и за по-големи и за педофили и за всичко, което се шири у нас, което е прекалено. Мислят си, че са безнаказани и затова се стига до там. У нас няма и политик влезнал в затвора...
- Къде виждаш решение на проблема с дрогата и особено с фентанила?
- Те ако искат да спрат дрогата и фентанила - ще ги спрат, защото имат информация откъде идват и кой как ги вкарва, но досега се е действало така, защото се работи с много големи чадъри!
- Песента ти “Моите ангели” е много въздействаща. Какво те провокира да я напишеш?
- Просто тогава така ми е дошло и съм я написала. Моите песни са огледало на моментното ми настроение. За съжаление, всяка година си отиват по няколко мотористи - повечето поради грешка на други участници в движението... Ето, онзи ден се прибирах от Бургас и докато пет-шест коли си караме нормално, някакъв психопат след мен даде газ и започна да кара на зиг-заг между колите, при ограничение от 50 км. в час! Светофарът светна червено и той въпреки това продължи и мина на скорост покрай мен. Такъв тип идиоти правят катастрофите! Качваш се на мотора, но заради тях не знаеш дали ще се прибереш... Така ми дойде текста на тази песен - в чест на всички, които вече ги няма между нас.
- Общуването ти с Ванга убеди ли те в съществуването на отвъден свят, където отиват душите?
- Абсолютно съм сигурна, че има друг свят, просто съм убедена! Дали е свят, или място, където се събират душите и нещо се случва, но е факт, че има такива неща и прераждане - има много примери за това. Има нещо, което не го виждаме, но който има шесто чувство усеща дадени събития още преди да са се случили.
- Истина ли е, че като дете си виждала ангел?
- Спомням си една прозрачна жена с дълга кога, която седеше цяла нощ до леглото ми, като бях малка. Когато отидох при баба Ванга и́ разказах това, а тя каза, че тази жена е била моят ангел и ме закриля.
- Как си представяш бъдещето с това бурно развитие на изкуствения интелект и има ли опасност той да превземе естествения?
- За мен има голяма опасност и колкото по-рано го разберат, толкова по-добре. Изкуственият интелект е създаден да помага на човека, но вече лека-полека започва да го елиминира и може би ще дойде момент, когато съвсем ще го елиминира... Трябва да се спре преди това. Не си представям бъдещето с робот вкъщи, но си задавам следния въпрос - като отиваш в магазина на каса на самообслужване, която уж е направена да те улесни и магазина печели от нея, защото не плаща заплата на един, или двама служители, но ние не печелим. Ние си скъсваме нервите с тази машина и много хора се изнервят, а следващата машина решава дали да те пусне, или да не те пусне, ако не ти хареса бележката... По летищата също всички машини, на които можеш да се чекираш самостоятелно са сложени да икономисват от персонал и пари, но какъв е моя келепир, като не ми е по-евтин билета и като само си късам нервите на тази машина?!
- В какво вярваш?
- Вярвам в добротата и в честността. Ако светът върви към лъжа, злоба и агресия - явно не съм за този свят... Вярвам също, че човек каквото и да прави - всичко му се връща, това е Божият контрол. Има една вселенска енергия и каквото произведеш и направиш - това ти се връща!
Червените кичури са запазената ѝ марка
Интервю на Светла Йорданова, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар