ЦИК свири сбор и почти цялото кандидат-президентско и вицепрезидентско войнство вече е строено.
Този път не под партийните знамена, а под знамената на Инициативни комитети, които са призвани да прикрият пъпната връв на кандидатите за властта и славата с отдавна дискредитираните партии.
Засега нещата около президента Илиана Йотова в стремежа й към нов мандат се развиват безметежно. Дори и странното за някои предложение за вицепрезидент на слабо познатия на най-широкия кръг избиратели и два пъти избиран за генерален директор на БТА с гласовете основно на ГЕРБ Кирил Вълчев не наруши тази идилия. Какви гласове и от коя част на политическият спектър се предвижда да привлече вече позабравения като журналист г-н Вълчев, не е ясно. На ГЕРБ, на СДС? Или на Клуба на пътешествениците, доколкото е познат най-вече с факта, че e посетил досега 193/!!/ държави.
Като изключим мизерните проценти от БСП, ВМРО и други маргинални партии, ясно е, че основният резервоар на сегашният президент е от партията на Радев.
При две неизвестни.
Първото е дали ще проведе достатъчно умно и хитро кампанията си със сложните баланси Изток –Запад.
И второто е колко от тези 1 400 000, гласували за Радев на 19 април ще гласуват и за Йотова, доколкото това все пак е мажоритарен избор.
Единственият леко смущаващ факт е натрапчивата историческа аналогия с действащия президент Петър Стоянов през 2001 год., който след сравнително успешен първи, също се бе устремил към втори мандат и изглеждаше, че няма сила на земята, която да му попречи да го спечели. Тогава и той три месеца преди изборите имаше 70% одобрение, и той получи подкрепата на победилата със смазващо мнозинство, само преди 5 месеца партия на Царя НДСВ, която също така не издигна собствен кандидат, както сега Прогресивна България. И накрая какво стана? В деня на изборите Симеон Сакскобурготски отиде в село Баня по неотложни задачи, електоратът на НДСВ го последва, обиденият Богомил Бонев също направи каквото можа по разцепване на синия електорат, и г-н Стоянов сензационно се размина с втория мандат за сметка на соцлидера Георги Първанов, който въобще, ама въобще не влизаше в сметките преди изборите, тъй като предвожданата от него социалистическа партия се бе сринала на парламентарния вот чак до третото място. Разбира се, не е задължително и сега да се получи така, дори е много по-вероятно да не се получи, доколкото нещата в историята рядко се повтарят. Просто припомням политически и исторически факти.
А фактите са упорито нещо.
От къде може да черпи гласове претендентът Гюров?
От жълтите павета и градската десница, от социалните мрежи, от младото проевропейско поколение и средната класа, доколкото изобщо я има благодарение на усилията на плеяда управления, някакви гласове от МВР структурите, виждащи в бившия главен секретар Георги Кандев „свой човек“, от русофобският електорат, който не е малък.
Русофилският, обаче, е значително по-голям и там играта на претендентите, всички до един определящи се като проевропейци, ще изисква сложни маневри.
Хем, душата на Изток от Рая, хем с Урсула и Зеленски до края. Хубаво, е че сме за Европа, но за ли сме и за самоубийствената антиевропейска политика на Урсула и компания, вкарала Стария континент в дълбока криза, която е на път да доведе Алтернатива за Германия на власт в Берлин и на Льо Пен в Париж?
Хем Путин е агресор заради войната, която води в Украйна за анексиране на нейните руско езични източни територии.
Хем трябва да се гъделичкат русофилите, старите комунисти и носталгици. Които, ако не чуят изрично, че Русия е водила руско-турска война, която е спечелила и благодарение на това е освободила България от османско робство, застават на щрек и стават силно подозрителни. И ето ти едни примерно 200 000 гласа веднага заминават при Коцето Костадинов и Петър Волгин, при които няма колебания, шикалкавения и недомлъвки по този въпрос.
И когато всичко в двата лагера изглеждаше горе-долу ясно, изведнъж Борисов с гръм излезе на сцената и отказа да издигне кандидат. И разбърка основно картите.
Абонираните за сутрешните блокове социолози и политолози веднага се възпалиха. Едните почнаха да оплакват него и ГЕРБ, други да го нападат заради „безпрецедентния“ му ход, който обричал по нататъшното европейско развитие на България да продължи без гражданите за европейско развитие.
Ход който предрешавал изходът от вота и т.н.
И този път обаче изглежда лидерът на ГЕРБ ще се окаже по-умен от политолози и социолози, без да е чел дебелите им книги и учебници.
Навремето имаше един много хубав югославски партизански екшън „Покана за разплата“ с култовия актьор Бата Живойнович в главната роля. Сега ни предстои да гледаме президентски екшън със същото име с култовия Бойко Борисов в главната роля.
След доста време изчакване, ето че дойде времето за разплатата на Борисов с неговите душмани от ППДБ.
Да си отмъсти за годините тормоз.
За ареста му посред нощ, признат от съда по-късно като незаконен.
За оглавените от градската десница през зимата стохилядни протести срещу „модела Борисов“ като еманация на властта на мафията.
За митингите пред дома му в Банкя.
За сваленото правителство предвождано от ГЕРБ на Росен Желязков.
И за още много неща.
И ето, че събитията се стекоха така, че без гласовете на ГЕРБ кандидатът на жълповетниците и ППДБ Андрей Гюров посмъртно не може да спечели изборите за президент.
Като началото на разплатата ГЕРБ отказаха да издигнат кандидат и заеха ролята на балансьор. Някой би казал – до там ли се докараха – от сериен победител до балансьор между по-големите играчи? Роля която дълги години изпълняваше ДПС. Времената се менят, нищо не е вечно.
За Борисов е важно, че развръзката на неизбежният балотаж между Гюров и Йотова е в неговите ръце.
Какво печели Борисов, ако Гюров стане президент? Нищо. Дори губи.
Гюров президент означава реанимация на ППДБ и утвърждаването й като основна опозиционна сила. Около президентството ще се образува, ако не център на власт, то силен център на влияние и сплотяване на градската десница с всички екстри на „Дондуков“2. И ГЕРБ трайно ще остане в миманса.
Борисов няма нито една причина да иска Гюров да спечели и няма нито една причина да иска Йотова да загуби. Ако Гюров загуби, ще последва в голяма степен разпад на ППДБ и оформяне на ГЕРБ като основна алтернатива. След което им остава да чакат ерозията на Радев и да се готвят за кметските избори.
Загубата на Гюров ще донесе огромни морални ползи на Борисов. Тогава той ще излезе и ще каже – аз предложих ли ви обща дясна кандидатура на десницата, която щеше със сигурност да победи? Предложих ви. Вие отказахте ли? Отказахте. Предпочетохте да загубите изборите. Хайде сега, у лево.
В момента Борисов седи на 14-я етаж на НДК, пуши си пурата, гледа Реал Мадрид в Шампионската лига, гледа и сеира на ППДБ.
И чака…
Чака балотажа и чака дали Гюров ще му поиска официално подкрепата. Ако я поиска с 400 000 гласа на ГЕРБ има голяма вероятност да спечели. Тогава Борисов ще каже, спечелихте благодарение на ГЕРБ.
Ако не дойдат, след изборите ще обяви – вие сте сектанти, предпочетохте да загубите и да направите Йотова президент, но да не дойдете да говорим и да обединим десницата. Ето, видяхте ли е за нищо не ставате.
И пак ГЕРБ печели.
Наистина мъдро.
Ако бе издигнал кандидат, той щеше да загуби доста сериозно и коментарите щяха да бъдат - ГЕРБ си отива.
Сега с този ход той нито помага, нито пречи на Йотова. И с кандидат на Борисов и без него, тя ще вземе каквото има да взема.
Но за него най-добре е Йотова да спечели. Като президент тя няма да му пречи с нищо.
А ако Гюров загуби, отхвърляйки ГЕРБ и Борисов, Борисовата пиеса „Покана за разплата“ ще завърши с хепи енд.
От толкова много компромиси и сглобки абонираният доскоро за шампионската титла ГЕРБ изпадна в „Б“ група, напуснаха го основни състезатели като Делян Добрев и сега задачата е първо да се върне в Елитната дивизия и чак по-нататък да мисли отново за шампионската титла.
По всичко личи, че на президентските избори Борисов ще направи голяма крачка в тази посока. Защото може от трибуните да реши президентския мач.
Паун Цонев, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар