Мисля, че много, ама наистина много сериозно трябва да се замислим на какви хора доверяваме нашите лични съдби, както и съдбата на България. Ако изобщо все още можем да мислим политически.
Абсурдите и плашещата неграмотност, които демонстрират властовите елити у нас, кореспондират и продуцират масовата неспособност на населението да осмисля важни обществени проблеми. Осакатяването на нацията започва все повече да се усеща. Телевизионният и цифров свят, интернет, социалните мрежи, деградиралото образование, глобалното клише и мощните пропагандни машини на „демократичния" свят, който бавно се превръща в истински тоталитарен свят, камуфлиран като свободен, но всъщност дълбоко прогнил, се оказва, че увреждат способността на хората да разсъждават върху сложни взаимовръзки.
Този процес не е характерен само за България, това е световен проблем на отъпената рефлексия. Дигиталният свят потиска задълбоченото познание и лансира бързи решения и готови идеи, които са групово одобрявани щампи.
Способността на човека да мисли и анализира, способността му за логични, а от там и за верни съждения, способността му за критично мислене и проницателност, всичко това е подложено на биологична регресия, поради непрестанното бомбардиране с генерирани послания, в които се посочва как да се мисли, кой какъв етикет заслужава, кой води света към война, и кой го демократизира, кой точно е врага, и кой е върховния губернатор на планетата, и т.н. Тоест напоследък българското население започва да страда изобилно не само от рак, чието масово разпространение е много подозрително, но и от не по-малко страшния когнитивен дефицит. Казано по друг начин от липса на способност за логично съждение.
Този изключително сериозен проблем се комбинира с формирането на една остра прекариатна действителност. У нас структурната тъкан на обществото се състои предимно от две прослойки: недобронамерен към държавата си елит и добре очертан прекариат. Прекариат е неологизъм, който идва от прилагателното „несигурен" и съществителното „пролетариат". Става дума за работещите хора на наемния труд, които обаче са с несигурна заетост. У нас в България почти всички са такива.
Това, което се случва с тв7, и фактът, че огромен брой колеги са подложени за пореден път на стреса да бъдат изхвърлени на улицата, е само един лек съвсем мъничък пример за прекариат. Всички ние сме прекариат, някой открива и закрива телевизии, друг започва и приключва корпорации, днес шефът е в настроение, утре всички са уволнени и пр.
Страшно много щрихи могат да се направят за същността на явлението прекариат. Сред тях ще спомена един от най-смешните симптоми, т.нар. фиктивно повишаване на длъжността, което цели отново да камуфлира истината и да превърне поначало недоволните бедни в доволни и убедени, че не са бедни.
Сигурно сте забелязали, че в постмодерното общество много служители се превръщат в директори, без да има кого да ръководят. Казано на жаргон, директори на водопади. По-амбициозните компании, например, са въвели длъжността „Отговорник рециклиращи дейности", което фактически означава чистач на кошчетата за боклук, други имат „Консултант по санитарни дейности" или иначе казано чистач на тоалетни. А директорите наистина са безброй, днес всички са директори на нещо.
Тази тенденция е цинична. Това са фиктивни символи, целящи да компенсират ниските заплати, като придадат фалшиво значение на служителя. Това е същата техника, с която ни убеждаваха като разграждахме цялата си икономическа база, че всъщност правим нещо полезно за България. Същата техника, с която се съсипа селското стопанство до такава степен на ликвидация, че цели 25 години вече внасяме леща от Канада и „смилянски" боб от Полша, Китай и Киргизстан.
Това са лъжи, които паразитират върху неспособността за самостоятелно мислене у българската гражданска материя. Тези лъжи днес продължават да са актуални. Пак ни убеждават, че трябва да затворим източника си на електроенергия, че трябва да направим бази, да влезем във военни операции, да наложим санкции на доставчика си на суровини, да се въоръжим за 4 милиарда, нищо, че умираме от глад и сме взели заем 16 милиарда, всичко това, казват господарите, е за ваше добро.
Нацията ни е достатъчно измъчена, тъжно е, че нито един политик през последния четвърт век не си призна грозните и фатални грешки, които бяха извършени. Всички се окичиха с незаслужена слава на умници-реформатори, а всъщност папагалстваха и то некадърно наложените отвън задачи за разграждане на икономическата база на страната. Един ден историята ще оцени подобаващо техните поразии. Аз единствено ще добавя една готина фраза на Марк Валерий Марциал: „Изпреварването на магаретата не носи слава."
Калина Андролова, "Деконструкция", БНР
Няма коментари:
Публикуване на коментар