Обичам труда, мога да седя и да го наблюдавам с часове, беше казал един английски писател, който между другото определяше себе си като специалист по въпроса за лентяйството.
Ако погледнем националното проучване на УНИЦЕФ, в България има близо 170 хиляди подобни специалисти на възраст между 15 и 24 години.
Разбира се, можем да се съсредоточим върху тази част на изследването, в която се уточнява, че повечето от нищоправещите младежи са от малцинствените етнически групи, с ниска степен на образование и живеят в малки населени места. Това обаче не прави по-малко тревожен факта, че за страна с нашето население цифрата съвсем не е малка.
И зад нея стоят отделни хора, чийто живот вероятно и занапред ще мине по този начин. Лошото е, че има и друга категория младежи, с по-различен социален профил, но със същата философия за живота – „защо да правя нещо, когато мога да не правя нищо”. Тях можем да видим да се шляят по молове и заведения посред бял ден и да харчат парите на мама и тате, без да са свършили работа и за пет стотинки.
Почти всеки работещ българин ще се съгласи със социалния министър, че заплатите са ниски и липсва мотивация. Но това се отнася и за онези, които въпреки това се трудят. Едва ли някой би влязъл в спор, че общото равнище на доходите трябва да се повиши.
Но нека да си кажем и другата част от истината – и държавата, и обществото, и родителите с общи усилия успяхме да създадем млади хора, които знаят да търсят единствено на баницата мекото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар