Всички живеем за нищото. Като пиратки живеем. Бум-бум, пляс-пляс, цвък-цвък...Това е като компютъра ти. Нещо му става и трябва да се поправи. Бъгва се. След бъгването, с него можеш да трошиш орехи. И то не за дълго.
Бъгнати българи са тия, които защитават биещата акушерка.
Много са бъгнати тия дето кърмиха наляво надясно. Искаха право да кърмят на обществени места.
Сякаш някой ги бие по главата и им пречи. Забравихме ги кърмачките, щото се бъгнахме от нещо друго.
Бъгнаха се и тогава, ако помните, за висящите кафета и хлябове. Някой да помни това упражнение.
Жужи нещо в главата на българите. Прескачат от филм на филм.
Последното бъгване е, че нямало турско робство. Няма. Кажете на децата, че снегът е черен. Не, кажете им, че снегът е негър.
Бъгването при българите е любимо занимание. Всичката пара в свирката. Всичкото сперма в свирката.
Всички живеем за нищото. Като пиратки живеем. Бум-бум, пляс-пляс, цвък-цвък. Малки урагани в чашата с ракия.
Бъгнатите българи се бъгват ей така, без пари, без заговор, без теория на конспирацията срещу нашата държава, без план Ран-Ът, без нищо. Бъгнатите са като тия, дето бабите ги наричаха „проклети ора”.
Бъгването е от родилния дом. Бой по тиквата. После в училище - бой по тиквата и учене като за роби на всеки нов съюз. После поради липсата на казарма момченцата бъгват и стават на лошо направен Азис, а момиченцата бъгват като се подуят отпред и бъгясат от чалга и желание за кинти чрез продажба на лошо измитите си органи. Към 30 бъгват и бягат в чужбина. Там ги поправят сякаш.
Бъгват яко. Ако някой напише статия за бъгването, отдолу бъгясалите почват да те псуват на комунист, педераст и те съдят щото си обидил жените. Изтрещяване.
Жужат клавиатурите. Някой тази вечер ще измисли нещо, което да ни бъгне яко утре. Кърмачки, акушерки, анти-роби, почитатели на морския бетон, почитатели на висенето и кафето, почитатели на бежанци, почитатели на Ал-Кайда, почитатели на ислямската мода, богоборци-чикиджии, фенове на ненормалното, нелогичното и всеки който вика – „ама това го има навсякъде по света”.
Релативистите от последния ден на България. Новите юроди.
Преди сякаш селото имало един идиот, един вазовски Мунчо. Сега цялото село мучи, само един е нормален. По случайност, нормалният е кмет на Панагюрище. И пак по случайност сякаш най-мунчасал е Президентът.
Мунчовци, какво ще правите в края на романа „Под игото”?
Романът не е по истински случай, но все пак трябва леко да се притеснявате.
Бъгнатите ме убеждават - не са били българите „под игото”, те турците са били наоколо „под прикритие”.
Бесят ли го Мунчо накрая или го колят?
Или Мунчо остава жив и сега щрака с пръсти и псува Росия и руските енергийни проекти?
Бъг-бъг. А на Марс марсоходите продължават великия си поход.
А тука на дървото в края на романа виси една бъгната нация, обесена като битов инцидент - докато си играела на демокрация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар