Фъншуй за София

Растат Хонконг в "Младост", Манхатън в Борисовата градина, Скопие пред парламента

Имаше един случай преди десетина години – дузина сектанти се самоубиха ритуално в една туристическа спалня в Канада, отбелязвайки с общата си доброволна смърт така и неслучилия се край на света. 

Снимката на труповете в леглата обиколи световните агенции. Зевзек с черен хумор забелязал, че всички са обути с “Найк” и преправи рекламния лозунг на фирмата от Just do it (“Просто го направи”) на They just did it (“Те просто го направиха”). Всеки път се сещам за това, когато някой спомене рекламния слоган на София.

“Расте, но не старее!” Най-трудното на рекламните лозунги е да ги измислиш така, че да отговарят на истината вовеки веков. За София няма спор, че авторът на мотото й е ударил право в десетката. София е като чисто нова, расте и нищо старо не остава. Отдавна не прилича на себе си. Не искам да намекна, че прилича на труп в лъскави маратонки. Напротив! От леко забутан, сравнително провинциален малък балкански град се превърна в световна столица. Даже в няколко световни столици и градоведържави наведнъж.

1. Младосткият Хонконг

Ето например дори и в панелните квартали се строи със замах! Расте един нов Хонконг в градинката на “Деница” в “Младост” 3. На квадратни метри колкото два хола и един гараж ще строят небостъргачи, клиника, бизнес парк и офис сгради, в които се очаква да се настанят поредните стотина хиляди нови софиянци. Ако архитектите действително успеят да претворят това малко пространство в такъв мащабен проект, аз лично ще се боря да ги номинираме за “Нобел” за физика. Та това ще е истинска революция, постайнщайновски период. 

Пространството изчезва като величина. Малко като с паричната система – уж в банките има едни милиарди, а всъщност те са само абстракция и въпреки това светът се движи по техните закони. В София отдавна тренират за това свиване и разгъване на пространството по желание на продавача на терен. Колко сгради са хем двуетажни къщички, хем десететажни кооперации с малко корекция над одобрения горен корниз!

Естествено, че това не пречи на никого – все пак всеки среден гражданин в България е в състояние от боксониера да направи мезонет. “Дайте ми балкон и ще направя Версай!” Казал го е още първият шоп, на мястото на чиято къщурка са издигнали панелно село.

2. Балканският Йерусалим

Това е гордостта на София. Само в рамките на няма и квадратен километър имаме най-голямата синагога на Балканите, най-големия православен храм на Балканите и най-хм... освиркваната джамия на Балканите. Толерантността ни няма граници. Ако поразширим този триъгълник на толерантността, освен световните религии в него ще влязат още и световните идеологии от “Позитано”, “Раковски” и “Дондуков”. Вътре в този триъгълник рамо до рамо съжителстват бежанци, атакисти, мюсюлмани, комунисти, провинциалисти, стари софиянци и автохтонно ромско население. Те не само не си пречат, но и до голяма степен зависят едни от други.

Какво би била “Атака” без джамията, например? Или ДПС без “Атака”? А БСП без ДПС? Нищо! Та в този триъгълник като една Атлантида се появяват и изчезват римски театри, стени от древна София и византийски паметници, които сега ще бъдат поставени под похлупак, за да се види, че и нашият град има история. Не разбрах само дали и “Раковски” 134 ще бъде консервиран, или ще го сполети съдбата на римския театър, който все пречи на някого и удобно изчезва.

3. Паметникът на сърдитата продавачка

Като споменах за най-големите храмове, не мога да не подмина факта, че да имаме “най-голямото”, е национален спорт. За беда напоследък Скопие ни отнема палмата на първенството (може би трябва да напиша “най-голямата палма на най-голямото първенство в света”?), поне що се отнася до паметниците. Докато Божидар Димитров си губи времето да открива гробове на светии и вампири, македонците нацвъкаха столицата си с огромни статуи на спорно техни герои. Така че правилно реши държавата да зареже издирването на митични древни герои и да се включи в съревнованието за най-големия исторически Уолт Дисни на Балканите. Ми да, за какво ни е да откриваме примерно гроб на Малката русалка? Поне да беше Голямата русалка...

Кой ще ни обърне внимание на столицата с един-единствен паметник срещу ЦУМ, дето уж е на София, ама всъщност е на софийския символ – сърдита продавачка? Жалко, че не са й боднали една тънка цигара в нацупеното устище, но и така приликата е голяма. Та добре, че най-сетне ще се сдобием и ние с паметник на велик наш (повтарям - НАШ) герой – цар Самуил. Е, вярно е, че нашият е само 6 метра, а скопският е 8, но пък като гледам снимките на статуята, модел й е бил Йоло Денев. А той си е нисичък човекът. Дано за другия наш (повтарям - НАШ) велик герой вземат по-снажен модел. Да е висок поне колкото Бойко Борисов.

4. Ню Йорк в Борисовата градина

София ще продължава да расте. Както видяхме тази седмица, не само на ширина и височина, но и на дълбочина. Булевард пропадна заради строежа на метрото. Това е, разбира се, черногледата версия на вечно мрънкащите софиянци. Ако погледнат малко по-оптимистично, ще видят положителното в тази новина. Метрото вече се строи само! Интересно накъде ли ще продължи? Към Пловдив? До морето? Защо не и в съседни държави? Така ще се сдобием с най-голямото метро на Балканите, при това съвсем без разходи. Парите за подземния влак може да вложим в други смайващи инфраструктурни проекти. Като например каре небостъргачи в Борисовата градина. 

Знам, че разни природозащитници ще писнат, ще почнат едни обвинения, едни подозрения, едни протести... Затова и имам предложение. Да построим небостъргачите по фъншуй. Да балансираме енергиите, да укротим ветровете, да регулираме дъждовете... Десетина небостъргача могат да създадат изцяло нов микроклимат! Така не само ще си имаме наш Манхатън, а и времето ще ни е презокеанско. Да не говорим за възможностите, които се откриват пред всички почитателки на “Сексът и градът”...

С концепцията за фън шуй могат да се застроят още Южният парк, Северният парк, Искърското дефиле, цялата Витоша, жълтите павета и въобще на когото каквото душа му поиска. 

Един голям фъншуй за София!

Лола Монтескьо, "24 часа"