В Грузия за 1 ден уволнили 40 000 полицаи, сменили ги с обучени и удвоили заплатите
Кой каквото можа каза за клипа с полицейското насилие, излъчен ексклузивно от „Господари на ефира“. И тези, които нямаше какво да кажат, дадоха по телевизиите и радиото многословно потвърждение на този факт.
Но пак остана нещо недоизказано. Подшушна ни го един млад полицай: „Знаете ли кое е най-трагичното в случая? Не това, че четирима униформени удрят едно момиче. А това, че не могат да го надвият. Викат подкрепление! Вместо с една хватка да го вкарат в колата! Представете си, че имаха насреща си бандит с автомат! Щеше да ги изтрепе и тях, и случайните минувачи!“
Това е положението с пазителите на реда. И в центъра на София при това. А какво ли е по гетата и крайните квартали, където гангстерите са на власт и патрулите не смеят да се вяснат!
Каква полиция ни пази? Как?
Премиерът обяснява: „Абсолютно непрофесионално. Четирима арестуват момиче. И когато вече е приведено в невъзможност да се съпротивлява, да му правят инквизиция, да го бият! Ако беше терорист, разбирам...И такива нецензурни приказки (кой пърди – б.а), да си ги приказват на друго място. Затова се учи в Симеоново, правят се курсове, пари се харчат. Тия хора не са добри професионалисти. Ритат, блъскат, обиждат. Чак ме беше срам да гледам как едно пияно момиче четирима го търкалят по земята да му сложат белезници. Слагането на белезниците е за норматив! Има критерии спортно технически. Наричаше се навремето оперативно джудо и карате. Въведете професионализъм! Който не става, да си отива!“
Както винаги Борисов е просторечив. И простият народ разбира: и полицията ни е проста - неука и груба.
Може и на научен език да се каже - като в психологическия анализ за професионалния стрес на полицаите: „Подборът и обучението на кадрите в МВР не са на ниво. Растежът в кариерата е в зависимост не от професионализма, а от други фактори - корупционни и политически. Кадровата политика поражда стрес, а агресията е от неговите проявления“.
Полицейската агресия! Виждаме я в граждански протести и операции за задържане под стража, научаваме за нея от Страсбург, когато евросъдът осъди България. Кадровата политика според психолозите била нейна майка. Защо така? Как точно подбират и обучават полицаите, на които даваме власт и 1 млрд. лв. годишно, за да ни пазят?
Чуйте разказа на един от тях. Формално той съвпада с описания в Наредба №8121з/2014 ред за назначаване в МВР.
„За да кандидатстваш за полицай, трябва първо да отпуснат място. Научаваш и отиваш там. Най-добре е някой да те прати. В сайта на МВР пише къде има места, но хубавите са запазени. Шефските са за завършилите висше в Симеоново и за връзкари. Ако не те е страх от черна работа, можеш да идеш при кадровика сам. Подаваш документи – лична карта, свидетелство за съдимост и други по образци. Чакаш да те проучат. Един приятел чака 3 месеца, писна му и замина за чужбина. На мен ми се обадиха и ме пратиха на конкурс. Хич не е труден. Физкултура: лицеви опори, скок, коремни преси, лост, бягане на 60 м, лесно. Психопреглед: попълваш тест с въпроси за олигофрени и разговаряш с психолог. Един въпрос ми го зададе 9 пъти и ми идеше да го тресна в главата, ама не, сетих се, че ми изпитва нервите... След туй пак чакаш резултат– колко, дявол знае. Ако те викнат, назначават те и отиваш за 6 месеца на курс в Пазарджик, Карлово или Варна. Аз изкарах пазарджишкия. Всички изкарват. И най-големите тъпаци.“
Чухте ли това? Всички изкарват. Ако питате в Центъра за професионална подготовка в Пазарджик, ще ви кажат, че техните възпитаници са изкарали правна, физическа, тактическа, стрелкова, психоподготовка и стажове. Че са придобили умения по криминология и криминалистика, оглед и изземване на следи. Че са инструктирани за лична защита и неутрализиране без оръжие на нарушител. И са положили клетва да оправдаят общественото доверие, да пазят реда, да прилагат законите и Конституцията, да служат и да помагат.
Кое не ви се вярва? Нищо от това? Въпреки всичко някои се справят. Но други прилагат предимно закона на силата. Причината е, че не са научили останалите закони и конституцията.
Правителството впрочем сметна, че това обучение е предостатъчно и реши да закрие училищата за полицаи в Карлово и Варна, за да открие бежански центрове там. Във Варна вече го закриха, само дето не откриха нищо.
От МВР ще възразят: Критичното отношение към обучението на полицаи е неоправдано! То е съгласно с европейски стандарти!
Да видим тия стандарти - например в сайта на Обединеното кралство. Ето какво пише там:
„Повечето хора в Англия желаят да станат полицаи. И вие с тях.
Плюсове на професията: Тя е уважавана в обществото. Добре платена. Работата е вълнуваща и в зависимост от нея ще получавате награди и повишения.
Минуси: Може да работите в извънредни часове. Понякога ще се справяте с непредвидими опасни ситуации. За разлика от повечето хора, някои няма да ви харесват.
За да се присъедините към органите на реда трябва да преминете през физически изпити, тест за допинг и психотест. Ако се класирате, ще влезете в програмата за обучение. Ако имате висше образование, ще се издигнете по-лесно. 8-9 месеца от подаването на кандидатурата ще се явите пак на изпити, ще следват 9 седмици за обучение. Ще работите пробно 2 г. и ако се представите добре, ще останете полицай. На всеки 4 г. - опреснителни изпити. Заплащане: 20 000 GBR за редови полицаи, до 55 000 – за старши.“
Открихте ли разликите? Плюсовете на професията в Англия ги няма у нас. Тук тя по-скоро не се ползва с уважение. Зле платена е. Наградите не са материални, а растежът в йерархията е по-скоро независим от работата. Минусите у нас са умножени многократно - извънредният труд не се плаща, непредвидими са не някои, а всички ситуации, а хората, които харесват ченгетата, са малко.
Чудно ли е, че у нас желаещите да бъдат полицаи намаляват? Че някои са мотивирани само от това, че не умеят нищо да правят? А има и такива, които постъпват в полицията като бандити на прикритие.
Какво да се прави? На протеста срещу полицейщината беше казано: „Качество, а не количество в МВР“.
В Грузия за 1 ден уволнили 40 000 полицаи, сменили ги с обучени и удвоили заплатите. Седем години по-късно доверието в силите на реда нараснало от 10 на 84%, а грабежите с 80% намалели. Наричат го „грузинско чудо“.
Защо пък да не стане и българско чудо? Защо не опитаме? Най-чудното на чудесата е, че понякога наистина се случват.
Анна Заркова, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар