„Спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се”.
Под такъв лозунг Илф и Петров слагат да играе шах едновременно на 160 дъски в 34-ата глава на „Дванайсетте стола” своя герой Остап Бендер. Крилатата фраза всъщност е кавър от мисъл на Карл Маркс за освобождението на работниците. Маркс, мир на праха и идеите му, повече от 130 години не е сред нас, но трудещите се от всички страни продължават да не са свободни дори на плажа, където господства гнетът на концесионера. Същински Остап Бендер, който играе симултантно на 160 шезлонга, къса билетчета (а някъде не къса) и като краен резултат винаги матира противника. И поредния морски сезон.
Ментално лично аз закрих за себе си плажния сезон 2015 на българското крайбрежие през май, когато ценоразпис на Златни пясъци ме уцели в очите като халоген котка нощем на пътя. Сметнах си веднага, че ако не съм на ол инклузив, а си взема квартирка във Варна, за да не ми пече и да не ми влиза пясък в д...то, трябва да платя за семейство във формат 2+1 точно 41 лева на ден. При това в сумата не са включени закуска и вечеря, а само чадър, шезлонги и шалтета за трима курортисти.
Спомних си една стара снимка от Бяла - възрастни играят карти на плажа, а зад тях колци като за домати, със закачени бели чаршафи. Вършат работа, даже е и по-евтино и някак си по-еко. Обаче концесионерът не дава да си забиеш колците между пътеките, нито пред чадърите му, щото ще развалим сигурно пейзажа и ще го изложим пред чужденците. Подобна е картинката в „Дружба” („Св. Константин и Елена”) и на юг докъдето ти стигнат очите.
По родното Черномутрие, както би прилягало да се нарича най-източната част на страната ни с излаз на вода, приятните изключения, когато говорим за плажове, чадъри и морски вълни, са само две - Албена и Бургас. В Албена заради запазване на компактната форма на собственост и опазването на курорта от бетонния бум или поне по-ранобудните от плажуващите нямат проблем с ползването на чадъри и шезлонги и сянката е включена в цената. В Бургас пък без да са открили морската вода, прилагат това, което отдавна си е практика в братска Гърция. Плажът е общински, съоръженията безплатни, но пък и кметството не е на загуба, защото печели от концерти и други мероприятия.
Можеше да си помислим, че положителният пример ще зарази и останалите надморски владения, които по принцип били общо благо на целия народ, но това така и не се случи. Затова сега Върховната административна прокуратура се стегнала да поразбута концесионерите и да види дали не нарушават правата на летовниците. Добре ще е прокуратурата да се постарае малко и да докара нещата дори с напън до към пробация. Който не работи, той не греши, все ще им намерите цаката. Та на всички концесионери по една пробация.
Ама не там срещи с пробационни служители, разписване при кварталния или прочие дивотии. Не. Искам, ако може де, всеки ден по 100 пъти в продължение на девет месеца до следващия курортен сезон да пишат на един лист „Повече няма да правя така”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар