Зима

Зима
Пролет

16 юли 2015 г.

Гласовете от Стената

Къде са 23-мата ученици, записали гласовете си във вечната песен „Поредната тухла в стената"
 
Главният припев на Another Brick in The Wall („Поредната тухла в стената“) извиква усещания за униформени времена, които ни се иска да са отминали. Бунтарската песен на „Пинк Флойд“ е не просто хит, а химн. Няма и как иначе - във времена, в които музиката все още не е изцяло погълната от комерсиализацията и Роджър Уотърс тепърва иска да срутва стени и фасади. 

На концерта в София, пристигнал вече като ветеран, той бе събрал момчета и момичета от различни училища, които да изпеят класическия „образователен“ припев - We don’t need no education („Нямаме нужда от образование“). Но почти никой не знае кои са истинските дечица, записали гласовете си през 1979 година. Британски и щатски медии - Би Би Си, „Дейли Телеграф“ и МТВ, направиха любопитен експеримент - проследяват какво става с онези момчета и момичета повече от 30 години по-късно.

В началото беше един ексцентричен учител

Тогава те са 23-ма ученици на възраст между 13 и 15 години. Нямат музикално образование, но и Уотърс няма и никога не е държал на това - искрената емоция за него е по-важна от точността на тона. Легендарният басист вече има вдъхновение - неговата собствена учителка по граматика, която повече се стараела да пази децата тихи, отколкото да ги научи на нещо. Но пък някак си не му прилича да пее срещу образованието на 36 години... И веднъж, както свирят с бандата в студиото, си дава сметка, че на метри от репетиционната има училище. Роджър се запознава с учителя по музика - мъж на име Алън Реншоу, който можел да поеме риска. Той пушел в класната стая, псувал пред учениците и колегите си и „носел най-тесните дънки, в които можел да влезе“. Алън веднага се отзовал на идеята на Роджър - подготвил хора на малчуганите, отишли в студиото.

Първоначално децата започват да пеят, както го правят в собствения си хор, но получават отговор от групата, че искат от тях да звучат не както в училище, а сякаш са на игралната площадка. Резултатът е вълшебен. Уотърс споделя, че все още настръхва, когато си спомня за готовия запис, заради който години наред ще настръхват цели поколения.

Всъщност децата никога не се срещат с групата, нито получават някакво възнаграждение за труда си. Когато директорът на училището разбира за антиучилищните текстове на учениците, забранява те да получат каквато и да е публичност или да бъдат показвани по телевизия. Дори и учителят им, мистър Реншоу с тесните дънки, казва пред Би Би Си: „Нямах идея, че песента ще бъде с толкова труден за преглъщане текст. Първата ми реакция беше „Упс“, но вече беше късно.“ А директорският гняв е сериозно нещо. Децата остават в пълна анонимност, както подобава на хулигани. За участието си в антиконформисткия хит получават билети за концерт на „Пинк Флойд“, безплатен албум, както и разбира се, най-важното - малко слава сред съучениците си.

Адвокатски екшън след четвърт век

25 години по-късно „Пинк Флойд“ бе изправена на съд за неплатени хонорари. Понеже децата не са получавали някакви възнаграждения за труда си. През 2004-та Питър Роуън, шотландски музикант и собственик на фирма за авторско право, започва да издирва вече 30-годишните деца, за да ги накара да потърсят правата си. Неизплатените хонорари са изключително малки и самият Роуън твърди, че не го е направил заради парите, а за да се събере целият хор наново. И без да иска, адвокатът извършва услуга на журналистите - зрелите ученици започват да разказват за себе си пред медиите.

40-годишният Иън Абът споделя пред британската преса: „Сега не съм съгласен, че не се нуждаем от образование. Напротив, то е много важно. Бях слаб ученик и днес съжалявам. Понякога казвам на племенника ми, че трябва да чете повече, а той хитричко отговаря: „Но защо? Виж какво пееш в онази песен!“

Много от бившите хористи минават от противоположната страна - на учителите и образованието, от което „нямали нужда“. Мирабай Нараян е от тях. Тя самата в момента работи като преподавател и връщайки се назад, признава: „Понякога се чудя дали песента се е отразила върху избора ми на професия. В момента се занимавам с деца, които имат затруднения с ученето.“

Училището на пеещите хлапета е било като всяко друго - шляене от стая в стая, сбирки в двора с ритане на стени и къси междучасия. И изведнъж се появява някаква идея за ексцентричност - г-н Реншоу с неговото щуро предложение. „Даде ми усещане, че мога да постигна неща, да отида и да направя каквото искам“, разказва Сибила, настоящ адвокат. Подобни са чувствата и на Табита, която самата по-късно става учител: „Получих някакъв сакрален, емоционален дом, който ми даде увереност, че има нещо смислено зад цялата изкуствена фасада на нищото.“

И наистина магията е постигната. Под крилото на студиото се събират деца от различни съсловия, а съучениците могат да бъдат малки инквизитори в тази възраст. В обхвата на музикалната работилница всичко е преодоляно и безопасно. Каролина дълго време била под атаки на връстниците си, защото произхождала от богато семейство. За нея „Стената“ e изиграла ролята на осезаема защитна стена: „Нямах търпение да отида в хора. Това беше най-безопасното място на света за мен. Ако го нямаше, не знам дали щях да оцелея.“

По логиката на двойното отрицание

Колкото и да са различни като пораснали, никой от тях обаче не е достатъчно дребнав, за да се върже на молбите на адвоката да иска стотина паунда за участието си.

Всъщност припевът носи и граматическо противоречие. We don't need no education съдържа двойно отрицание, което от математиката знаем като минус + минус = плюс, затова може да се приеме като We need education - „Имаме нужда от образование“. Това също е атака към образованието - сегашното липсва, не е истинско. Самият Роджър Уотърс разказва за това пред Би Би Си: „Трудно ще намерите по-образован човек от мен. Но училищата през 50-те си плачеха за атака. Песента е бунт и срещу правителството, срещу хората, които имат власт над нас и онези, които грешат.“ И въпреки че хонорарите на тогавашните деца не са изплатени, се оказва, че училището все пак е получило 1000 паунда. А коментарът на МТВ, когато обявяват новината за активния адвокат, е: „Те може да не се нуждаят от образование, но имат нужда от компенсация.“

Тази година „Пинк Флойд“ стават на 50 години. Точно така, половин век. През това време някои стени паднаха, a други продължават да се вдигат.

Децата – без професионален опит

Роджър Уотърс има традиция да кани на сцената по 15 деца във всяка страна, в която представя The Wall. България не беше изключение през 2013 г. Тогава подбраните от няколко столични училища българчета репетираха с хореографа си Живко Желязков месец преди очаквания концерт, за да се представят на световно ниво.

Изискванията, които музикантът има, не са много - да бъдат на възраст от 7 до 14 г. и най-важното - да нямат професионален опит. Уотърс неведнъж е изтъквал, че за него най-силният музикален ефект е чистотата на емоцията.

Концерт на Роджър Уотърс в София. На заден план кадри от видеото на емблематичната песен

"Преса"

Няма коментари:

Публикуване на коментар