Което би трябвало да означава, че сме доживели края на всичките си национални комплекси за генетично заложеното предателство.
Или просто сме доживели края на държавата и предателството не е възможно нито практически, нито теоретично.
Разбира се, глави да се търкалят съвсем буквално отдавна е невъзможно, защото би било измяна на хуманния еврокурс за изкореняване на смъртното наказание. Но все още има някакви оцелели форми на наказание, които обаче отдавна са изкарани от употреба и захвърлени в някой правосъден килер – никой не се сеща, че изобщо такова престъпление все още може да съществува. То е забравено като срамна болест, за която не е удобно да се говори, още по-малко пък да се говори на масата и пред масите.
Вероятно не е по силите дори на най-завършените и убедени копелдаци да повярват, че го докарахме до такъв юбилей. Какъвто в кратката история на последната държава не е запомнен – имало е и по-напрегнати, и по-спокойни времена, но цели 25 години предателска суша не е имало. Затова и копелетата днес пишат историята, в която не е сигурно дали няма изменници, но е безспорно, че липсва дефиниция за държава. А без нея е невъзможно и тълкуванието на измяната.
Може да е изглеждало, че през последния четвърт век почти не е имало ден, подходящ за национална предателска жътва.
Но само така е изглеждало, тъй като, за да предадеш нещо, това нещо първо трябва да съществува. А то не съществува и на най-елементарното битово ниво, понеже всекидневно бива отричано. „Няма такава държава” – и сте го чували, и сте го казвали, но никога не сте виждали разбита уста, която го е произнесла. Защото тази уста - тя не обижда никого, тя говори светата истина. И понеже истината е само и единствено тази, затова и никой не се засяга, че съществуването на държавата му не се признава дори на най-ниско равнище. Някои се засягат на родина, но за държавата всички са съгласни – няма такава. Е, като няма, как тогава да има изменници.
Как се става днес национален предател – без значение от глупост ли, дали по собствено желание или заради алчност. Някой може и да знае, но никой не иска да признае - затова и предателите изчезнаха като вид или се генномодифицираха и вече се наричат с други имена. Затова и настъпиха истински щастливи и безгрижни копелдашки години – не само без вътрешни, но и без външни врагове. Това също никога не е било в кратката история на последната държава – четвърт век не само предателска, но и шпионска суша.
Нито един осъден за държавна измяна, нито един поне обвинен, нито един спипан чужд шпионин. Това би трябвало да е държавен рекорд и рекордът не подлежи на съмнение, но държавата е под въпрос, под много голям въпрос.
Например според правилната пропаганда, разпространявана от важните управленски клечки и провинциалните мъдреци, срещу държавата ни от месеци се води здрава хибридна война, а врагът е безспорно разобличен. Не е ясно обаче какви трябва да са неговите местни ятаци – те държавни изменници ли са, на какво наказание подлежат, някой въобще занимава ли се да ги търси. Все пак нали времената са военни, макар и хибридно-военни – някак не е много сериозно само да го констатираме и да излъчваме дълбока аналитична мисъл, без да потъркаляме някоя друга глава. Или на война като на война (както казва разобличеният враг), или всичко е на майтап, копеле – само си играем на война, само си играем на слуги и господари.
То и добре, че е на майтап, че самата война е карикатура на война.
Защото дори и в уж такива усилни и паметни за световната демокрация години пак не може да бъде произведена дефиниция що е то държавната измяна и как се познават предателите. Добре, че войната е толкова нелепа и въобще не е истинска, иначе щеше да свърши съвсем бързо и някои копелдаци нямаше да могат да се наиграят на войници, а само на военнопленници.
Обидно е някак, копеле, обидно е да стигнем чак дотук – да не знаем нищо за националното предателство, а да знаем толкова много за наднационалната измяна. Дваж по-обидно е, копеле, че по-скоро доброволно бихме станали еничари и дьонмета, само да не ни помислят за ренегати на глобалното и неговите ценности. И ако то утре поиска от нас, да кажем, включване в световния парад за легализация на гей браковете, не само ще викаме „сго-дих-ме-се”, но и „яж, куме, пий, куме” ще пеем.
Триж по-обидно е, копеле, че всичко това няма как да бъде спряно, поне не и без геополитически преврат, който въобще не зависи от нас. А обидата на обидите, копеле, е, че ако някой местен наивник се опита нещо да недоволства, той ще бъде първият, който ще получи обвинение за измяна – на прогреса, на модерния свят, на човешките права и всички останали копелдашки клишета. Стигнахме дотук това да са ни углавните престъпления, а не доброто класическо предателство, на което красотата му е, че поне беше ясно за разбиране.
Няма коментари:
Публикуване на коментар