Водех спор тези дни - може ли човек да не изневерява?
И под човек, разбирайте мъж, естествено! Защото на първия ми контрааргумент на тезата, че е в рамките на нормалното мъж да изневерява, аз попитах следното: Ами, ако жената изневерява, какво се случва?
Познайте от три пъти какъв беше отговорът - То тогава е различно! Не знам защо на мъжкото съсловие му е толкова трудно да проумее идеята, че нашите полови органи не са само за разплод!
Както и да е, не в това е идеята. След като се отказах от спора, след няколко безсмислени реплики, се замислих защо наистина човек изневерява? И след като мислих доста, стигнах до извода, че изневярата е отживелица, свързана с така дълго налагания патриархален морал.
Ще ви обясня какво точно имам предвид. Кога човек изневерява? Когато го "натегне нуждата" ще кажете. Това е най-простият отговор, но истината е, че човек кръшка, когато не е задоволен сексуално и/или емоционално. Когато човекът до него не споделя вижданията му както за любовта, така и за физическото й изразяване.
Една от учителките в гимназията ми беше казала следното: Няма такова нещо като перверзии в секса, ако и двамата го желаят!
След като тази мисъл ми мина през ума, представих си как до преди няколко години средностатистическата жена е трябвало да бъде следните неща:
- перфектна домакиня - като за разлика от днес, това не означава да пуснеш една пералня и една прахосмукачка. Това е означавало да переш и кърпиш чорапите и скъсаните на гащи на мъжа и децата, да месиш сама хляба и да вършиш всичко сама.... за около 16 часа на ден. Всеки ден.
- перфектната майка - която да прави закуска всеки ден и да чака с топла вечеря многолюдната челяд.
- перфектната съпруга - която да придружава "работещия си мъж" на дълги и скучни вечери.
И за капак мъжете са искали от нея да бъде и перфектна в кревата. Нищо, че след подписа самите те са спирали да гледат на обичаната жена до себе си като на сексуален обект.
Статистиката сочи, че след първото дете, много мъже спират да възприемат половинките си като партньор за секс.
Някак си майчинският образ пречи на тестостеронните "чудовища" да бъдат сексуални.
И се започва една дълга "мисионерска агония". След нея идват изневерите - от страна на мъжа естествено - жената няма време за този лукс, а и да го има бива заклеймена от обществото.
Още ли се чудите защо изневярата е отживелица?
В днешно време сексът не е тема табу - освен, ако не говорим за хомосексуален такъв, защото там все още сме много голи и боси, освен, ако не броим лезбийското порно. И тъй като не е табу, не разбирам какво пречи на мъж и жена от една двойка с дългогодишна, връзка вместо да се чудят как да скрият поредната изневяра, да седнат и да си поговорят открито един с друг за проблемите си.
Мъжа: Мило, вече не ми правиш свирки, а аз обожавам да ми го лапаш!
Жената: Извинявай, напоследък не се чувствам добре, но знам какво ще ми оправи настроението - едни белезници!
Разговор от този сорт, който според мнозина от вас е крайно скандален, а според мен е толкова нормален, колкото и да кажеш на любимия "Обичам те"!
Защото на повечето от вас е ясно, че любовта не е достатъчна след петата година, например. Пеперудите в стомаха са изчезнали, забравили сте какво е бърз секс в някоя затънтена пряка и от ден на ден обръщате внимание повече на колегите/колежките, отколкото на човека до вас.
Това обаче е проблем на едно поостаряло мислене, което налага идеята, че живеем в свят, в който е нормално да се чукаш с всеки срещнат.
Аз лично смятам, че е нормално да се чукаш по всеки възможен начин, но с един човек :)
И ако този човек ти омръзне, винаги може да отскочиш до някой секс шоп и да го превърнеш... в Батман, например ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар