Зима

Зима
Пролет

15 юли 2015 г.

Пари ми дай, акъл не искам

За щастие все още има и такива като Касияс и Тевес, които карат някъде по света няколко хиляди сърца да треперят от радост, карат хората да се усмихват, да се чувстват част от нещо необяснимо и велико...

Сълзи от мъка, сълзи от радост и шум на банкноти.

Това ще запомни световният футбол от последните няколко трансферни дни. 


Икер Касияс напусна „Реал” и отиде в „Порто”, Карлос Тевес се завърна в „Бока Хуниорс” след успешния си престой в Европа, а Рахим Стърлинг премина от легендарния „Ливърпул” в богатия „Манчестър Сити”. 

Три трансфера, а толкова много за смисъла на футбола в тях.

Когато лоялността не е достатъчна

25 години след първия си мач с екипа на „Реал” легендарният вратар Икер Касияс официално се раздели с клуба, за да отиде в "Порто". Успешен трансфер за португалците, ще кажете. Така е. В „Реал” вече нямаше място за него, ще кажете. И това е така. Но всичко, което му се случи, и начинът, по който той го понесе и си тръгна, е това, което прави футбола велика игра и го отличава от другите спортове.

Касияс бе предаден от своите през последните месеци, че и години. Привърженици го освиркваха, сякаш се е врекъл в любов на „Барселона”. Медиите го съсипваха от критики, сякаш грешките, които допускаше, никога досега не са се случвали във футбола. Ръководството и треньорите го потискаха, сякаш през годините не се закичваха със златни медали след негови решаващи намеси.

С Касияс си отива и последният истински реалец от състава. Драмата с освиркванията, оставянето на резервната скамейка, непрестанните критики обаче не попречиха на легендарния вратар до последно да бъде такъв, какъвто беше и в най-великите си спортни години – земен, скромен, верен на отбора си.

Тръгна си след официална пресконференция, на която като мъж намери сили да благодари на всички в „Реал” – от първия до последния си треньор, съотборник, президент, привърженик на отбора. Защото за него „Реал” е нещо различно от разбирането на няколко модерни фенове, един неадекватен президент и няколко „специални” футболни треньори.

Двете минути на пресконференцията, в които не успя да пророни и дума, задавен в сълзи, говорят достатъчно. А след като надмогна емоциите, повтори над 20 пъти „грасиас”. Той не си тръгна обиден, той си тръгна благодарен. Икер отива в по-малък клуб, с по-малки амбиции, но на място, на което ще бъде едно цяло с играчи, ръководство и фенове. А това за него е най-важно в момента. Това го връща в играта по начин, по който той я разбира.

Да се завърнеш в бащината „Бомбонера”

40 000 ултраси и Марадона посрещнаха Тевес на стадиона на "Бока", доказвайки, че във футбола любовта продължава да е жива...

Карлос Тевес е от тази рядка порода играчи, които не може да те оставят равнодушен към футбола – с хладнокръвната си физиономия, с неспиращата енергия, с хъс към играта и нюх към гола.

Въпреки че бе постигнал почти всичко във футбола още преди да премине в „Ювентус”, на тръгване от Торино той не спря да повтаря „благодаря”. Тевес благодари за двете си фантастични години на всички фенове, на своите съотборници, както и на треньорския щаб. „Научихте ме на толкова много неща и съм ви много благодарен”, не спря да повтаря той.

Икер Касияс бе посрещнат от тълпа фенове на „Порто” още на летището, преследваха го по улиците на града, ще напълнят и стадиона за първата му поява там. Той вече е техен герой. 


Какъвто е Тевес за родния си клуб „Бока Хуниорс”. За него феновете организираха грандиозно посрещане – над 40 хиляди изпълниха трибуните на митичния „Бомбонера”.

За да го приветства, на трибуните бе дори легендата Диего Марадона, който носеше собственоръчно направен транспарант. „Сърцето ми ще експлодира от щастие! Благодаря, че не се уплашихте от студа и дойдохте да ме посрещнете. Пак съм у дома”, написа след събитието Тевес в своя профил в Туитър. Целувката, която коленичил даде на терена, говори повече от всичко, което може да се изрече или напише.

Момче на парите

Сълзи в очите на Рахим Стърлинг няма, нищо че той си тръгва от най-митологичния отбор в света „Ливърпул”. Него не го посрещат нито на летището, нито на стадиона на „Манчестър Сити”. Стърлинг никога няма да целуне по своя воля терена на който и да е стадион.

Може би е склонен да го направи, ако това го посъветва шефът на маркетинга или пиарът на клуба. Ние дори не знаем на кой отбор симпатизира Стърлинг, нито някога ще разберем, защото той едва ли ще заиграе в края на кариерата си в него. Идвал в „Сити”, за да печели купи.

Рахим Стърлинг е 20-годишното "неузряло лайно", както бе наречен от феновете на "Ливърпул", което е поредният пример за тежката комерсиализация във футбола и изчезващите ценности

А си тръгна от „Ливърпул”, който през последните години спечели в луди мачове Шампионската лига срещу „Милан” (обрат от 0:3 до 3:3) и Купата на УЕФА (срещу „Алавес” с 5:4 след продължения). Тези мачове карат истинските фенове да настръхват, а ливърпулци да се чувстват благословени за съдбата, която имат.

Но Стърлинг не може да разбере това. Играчи като него радват поклонниците на комерсиализма – тези, които се вълнуват от трансферните цифри, от телевизионните права, от рекламните договори, от титлите и купите, зад които стоят стотици милиони евро.

За щастие все още има и такива като Касияс и Тевес, които карат някъде по света няколко хиляди сърца да треперят от радост, карат хората да се усмихват, да се чувстват част от нещо необяснимо и велико. 


Това е футболът. 

Другото е статистика, пари и статистика за парите.
Икер Касияс напусна "Реал" със сълзи в очите и една от най-впечатляващите визитки в историята на футбола


Стоян Генов, "Новинар"

Няма коментари:

Публикуване на коментар