Бай Добри, съседът от 5-ия етаж е много готин. По цял ден кисне пред телевизора и гледа „новините”.
В час е с абсолютно всичко. Вътрешни новини, международни, криминална хроника, спорт, култура… Като попадне на нещо по-така и веднага тича пред блока да го сподели с насядалите по пейките комшии:
– Чухте ли? Разбрахте ли какво е станало? – изстрелваше любимите си въпроси и затаяваше дъх. Това беше неговия миг на върховно удоволствие. Разбира се, никой не знаеше какво точно има предвид и затова се получаваше кратка пауза, в която всеки повдигаше рамене и хвърляше недоумяващи погледи. След което бай Добри с приповдигнат тон и въодушевено лице изсипваше информацията.
Тази сутрин обаче, готиният пич изхвърча от входа като вкиснала консерва. С нервна крачка започна да кръстосва по тротоара. Ломотеше си нещо под носа, псуваше, вайкаше се, тюхкаше се… Наложи се да убием ежедневния ритуал и ние сами да го попитаме какво се е случило.
– Абеее, мани. Не е за разправяне! Мамицата му… Едно време ни учеха да вярваме на властта, да имаме доверие на полицаи, следователи, прокурори и съдии. Че са винаги на страната на доброто и справедливостта. Винаги ще ни защитят, ще ни помогнат. Като си изпуснех кифлата, и добрият чичко милиционер с риск за живота си ще се наведе, ще я вземе, ще я поизтупа от прахта и ще ми я подаде с благи думи и бащинска загриженост.
А сега какво? Днешният чичко милиционер, ако ме види с кифла в ръка ще ми шибне един шамар. Ще ми открадне кифлата, а като се разрева ще дойде колегата му да ме срита. След това ще ме обвинят в нападение на униформено лице при изпълнение на служебните му задължения. Демек, че аз сам съм се нахвърлил срещу чичковците полицаи и съм се опитал да ги пребия с кифлата, да ги удуша с памперса и да ги прегазя с инвалидната си количка. Боже, Боже, какви времена дойдоха!? Ужас.
Колко станаха случаите, в които полицаи твърдят, че срещу тях е упражнено насилие? Че те са жертви на развилняли се граждани, а после се вижда на запис от някоя охранителна камера, че полицаите нагло лъжат. И не стига, че са се изсрали на всякакви закони, ами и се опитват да вкарат в затвора жертвите на тяхното собствено полицейско насилие. Колко станаха тия случаи? Във Варна, в София, сега във Великотърновско… всяка седмица изскача по нещо.
И то добре, че има камери… иначе как ще видим полицейската свинщина? На кого да вярваш? Как да им вярваш? Ами безобразията на прокурорите и съдиите? Те не се записват от уличните камери. Колко ли невинни хора са унищожили с лъжите си корумпираните свине? Ужас! Ей сега гледах по НОВА как полицай буквално в движение събаря 14-годишно момче от мотопеда, как втори полицай излиза от патрулката и започва да рита събореното на асфалта дете. А най-отвратителното беше, че преди да пуснат записа от случайната камера, от полицията твърдяха, че 14-годишното момче се е опитало да прегази полицая и след това да избяга от местопрестъплението. Ебаси наглите изроди!
И тая, социоложката Румяна Бъчварова, дето се прави на вътрешен министър пак ще ми се обяснява, че ако било имало виновни, щели да бъдат наказани. Щели да проверят, да образуват, да видят… Лелеее, ами ако го нямаше записа?!? Момчето било карало без книжка.. Аха, ами застреляйте го, бе! Мамицата ви… Родната полиция ни „пази”, гази, рита, бие, лъже… Направо започвайте да ни стреляте, защото сме ви погледнали накриво, защото очакваме да сте на страната на закона и справедливостта. Боже, Боже… Какви времена!? Полицията охранява изедници – политици, депутати, министри и рита деца и жени. Боже, Божее…
Готиният пич бай Добри рязко се спря. По улицата се зададе патрулка.
– Бягайте! Хора, бягайте! Полицията идва…
Ивайло Зартов
Няма коментари:
Публикуване на коментар