Грубо казано.
Нещастията са само два вида.
Първите са шумните нещастия. Точно, когато не искаш да виждаш хора и уста проклина цяла Вселена, точно тогава всички коментират ТВОЕТО нещастие. В някаква степен то става тяхна работа, поминък. Това е едно от най-страшните неща в живота.
Вторите нещастия са тези, които минават безшумно. Тихите чудовищни несправедливости, които водят до един или друг вид смърт. И, които задължително НЕ СА в новините. Те са милиарди у нас. Точно, когато ти се иска да крещиш, че с теб се случва нещастие, тълпата е обърнала гръб и си разменя снимки с котенца.
Забравят те. Заравят те. Твоето нещастие е твърде повтаряемо, за да е новина. Новина е като умре детето на големеца. Едно от най-страшните неща на този свят. Когато една детска смърт е споделена, а милиони детски други смърти са статистика.
И тук идва радостта от нещастието. Има я, не се борете с нея. Тя я само пяната на оскотяването и обезчовечаването.
Големците трябва да си помислят - абе, братчета мили, кое ражда радостта от нещастието.
Но те са твърде заети да градят щастието на децата си. Докато твърдят, че градят щастието на децата НИ.
Радостта от нещастието е зловещата продукция на свят, в който хората смятат, че едно дете може да изкупи несправедливостите, свършени от родителите. Или техните неадекватности. Това е много черно нещо.
Радостта от нещастието е, защото на милиони ни се случва ужасът да живеем и умираме тук, но съболезнования ще получат само привилегированите. Както преди.
Непривилигерованите, освен нещастие, ще получат и липса на справедливост, унижение, както и убийствено примирение, смесено с изключителна злоба към бъдещето.
А това едва ли е едно от най-страшните неща в живота. Това е чист ад, без примеси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар