Всеки ден от най-хубавото място на света си тръгват физиците на Тео, отличниците от световните конкурси по математика, за които едва събираме пари да покажат колко са добри.
Отиват си младежите, които тепърва ще раждат деца, които ще станат по документ французи, немци, англичани, дори... румънци.
Отиват си и хората на средна възраст, на които им стиска да променят живота си точно когато са изгазили най-трудната част и трябва да се радват на резултатите от своя труд - защото се страхуват за бъдещето си.
Отиват си дори по-яките старци, които трябва да дундуркат внучета зад Океана.
Отиват си и бедните, защото да гледаш тютюн във фалирала Гърция все още е доста по-доходоносно. Заминават и роми, за да си вършат тяхната специфична работа сред едни по-богати и наивни „клиенти”, чиито джобове са много по-пълни от нашите.
То кой ли не си отива...
Демографската криза не е като финансовата - няма истерия, няма затворени банки, нито хора, които си скубят косите за загубените пари. Тя е тих убиец на нацията, чийто резултати ще видят нашите деца, ако са тук, разбира се.
И някой ще каже - остават силните. Но и за силните, и за слабите трябва да има равен достъп до образование, както и до здравеопазване.
Само стабилността и икономическата сигурност може да ни докарат повече бебета, социалните плащания на калпак не доведоха до нищо добро, освен че раждането на деца се превърна в доходоносно занимание, без да се носи отговорност за бъдещето на тези невръстни българи.
Защото всеки малък жител на страната има право да расте в сигурна и спокойна среда, дори ако майка му го е родила, за да получи „наградата”, както наричат често еднократната помощ за всяко раждане. Една работеща фабрика в малък град върши много повече работа от социални помощи, които са до време, колкото и да ги увеличават.
Да не говорим как в нашето общество все още жените са значително по-ниско заплатени, като разликата между пенсиите на двата пола е 40% в полза на силния, който работи 7 пъти по-малко при изпълнение на семейните задължения и 3 пъти по-малко при отглеждането на децата. Не случайно вече се говори за необходимостта от Законопроект за равните възможности.
Иначе за демографската криза може да се говори и със сложни думи, но за нея има много прости лекове – здраве, образование, работа, сигурност и още много неща, но да започнем с първите. Защото в противен случай те ще продължат да си отиват, а ние да оставаме. И няма никакво значение откога съществуваме като нация и на колко века е нашата държава. Историята пази разкази за много изчезнали нации...
Паулина Йоргова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар