Миналата седмица премиерът Борисов се възмущаваше, че го карали да отива на работа с колело от Банкя.
Повод за възмущението му беше сравнението с британския министър-председател Дейвид Камерън, който отиваше на почивка в Португалия с нискотарифна авиокомпания.
"Има голяма разлика дали си арестувал международни престъпници, които са ти издали смъртни присъди, или си човек, който е премиер по квотен принцип и представлява другите партии, както е в Холандия", заяви Борисов.
Вероятно и тук, както и преди, той говори за издадената му от сръбския наркотрафикант Сретан Йосич смъртна присъда, който беше арестуван по негово нареждане и екстрадиран в Холандия. Сега Йосич е на свобода в Сърбия.
Да оставим за малко настрана дали е напълно валидно подобно сравнение и дали заплахите, които например ислямският тероризъм отправя към британския премиер, не му дават също такова основание да се загърне с бабаити. Разсъжденията на Борисов пред Нова ТВ за опасностите, които го дебнат, са първосигнално мислене и са особено важни в светлината на приетия откровено нагъл закон за НСО.
Новата нормативна уредба за НСО узакони превръщането на службата в слугинаж на управляващите, даде изключителни права на държавните охранители с парите на българските данъкоплатци и накрая, но не на последно място - узакони и номенклатурата на охраняемите лица.
Всъщност от времето на Тодор Живков и УБО нещата не са мръднали. Така защитникът на народа - омбудсманът на републиката, ще бъде пазен от НСО от... любовта на народа, както и кротката учителка-кметица Йорданка Фандъкова, която също получи правото да се вози с буркан. Нещо повече - в закона е вменено, че охраняваните лица нямат право да се откажат от пазачите си. Т.е. ако избягват охраната, нарушават закона.
Изключително нахалният прочит на Закона за НСО показва изкривеното мислене, което Борисов е придобил, откакто влезе във властта. Точно преди 15 години той каза следното: "никога, докато е охранявал Симеон Сакскобургготски, кортежът не е минавал на червен светофар или нарушавал правилата за движение. Всичко е въпрос на организация. Изчислявахме точно времето, така че да се съобразим и със задръстванията по улиците, трафика и пътната обстановка, за да сме точни на срещите".
И още - според него "бронираните автомобили не могат да спрат гранатометите, а два или повече автомобила са необходими за дълъг път, ако аварира единият, а в София те се ползват повече като тарани."
Така мислеше Бойко Борисов, докато беше собственик на "Ипон". Сега обаче мисли по друг начин. Ако трябва да перифразираме една друга крилата фраза на Борисов от времето когато беше главен секретар: "защо е необходимо лидери на партии, като Лютви Местан например, да обикалят селата с десет гарда като стадо павиани?"
Всъщност за приетите екстри в закона за НСО, вероятно вина има лично Борисов. Така софийският кмет започна да бъде охраняван по времето, по което той зае поста. Очевидно той гледа напред в бъдещето - във времето, в което няма да е премиер. Защото няма никаква причина бившите премиери да бъдат охранявани 4 години след свършването на мандата. Колко голяма да е заплахата за Пламен Орешарски, пребори престъпносттта, спря контрабандата или какво ? Или срещу някой бивш управленец-социалист, попаднал по случайност във властта? И защо, по дяволите, трябва изобщо за всеки бивш премиер да продължават да се харчат от парите на данъкоплатците, за да бъде охраняван още една олимпиада ?
Способностите на Бойко Борисов да експонира частния си живот и вълнения върху държавното управление със сигурност е качество, което го прави популярен сред простолюдието. Но да обяснява наглия закон за НСО със заплахата за собствената си сигурност и превръщането на службата за охрана в обслужващ персонал на плеяда тунеядци, наистина е наглост и прилича на "цял вол за мезе" (по пословицата на бащата на Борисов).
В разумните държави службите за охрана се използват за наистина застрашени държавни и обществени фигури, а не за транспортна фирма на 12-те конституционни съдии. Както доказа покойният проф. Петканов, те могат да се движат и с трамвая.
Проблемът на НСО не е, че съществува, за да охранява премиера или президента. Проблемът е, че съществува в този си вид - с раздут щат, с огромни правомощия, с минимален външен надзор, за обслужването на един доста широк кръг от хора, които са на власт.
И ако премиерът не вижда проблем в този закон, това е доста тревожно. Не защото няма да го видим да слиза с колело от Банкя.
Йово Николов, Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар