Не знам дали официалната статистика ще се съгласи с мен, но наблюденията ми на любопитен лаик сочат, че местните избори дават хляб на много хора.
Особено извън София. Имам предвид работата в администрацията и фирмите на общините, която, уви, на много места в родината е единствената сигурна работа. При това и за квалифицирани, и за не дотам квалифицирани кадри.
От тази гледна точка общинският вот наесен за повечето хора е много по-важен, отколкото изборите за Народно събрание. Защото от него зависи хлябът им - в директния смисъл на този израз, а не просто кой ще отговаря за чистенето на градинките и изхвърлянето на боклука.
Партиите обаче гледат на изборите така, както са свикнали. Решават свои проблеми. На първо място с идентификацията си, на второ - с евентуалните изгоди, които биха могли да извлекат от конкретната ситуация.
ГЕРБ се стреми към максимална власт и успехът в местните избори е един от големите диаманти в тази корона. Защото местните избори могат да разклатят ГЕРБ, но могат и да бетонират партията във властта.
Най-голямата партия обича победата й да е чиста. Няма да я сподели и този път - кандидатите на ГЕРБ навсякъде са кандидати на ГЕРБ. И точка. Никакви "независими, подкрепени от ...". Още повече че хората, като чуят за "независим" кандидат, си мислят, че е червен, нали тази формула беше измислена навремето от Георги Първанов.
И АБВ решава проблема с идентификацията си, като издига кандидатури почти във всички общини. Както обича да казва зам.-председателят й Румен Петков: "АБВ има собствена физиономия и собствена политика." Целта на левия партньор в управлението е двуяка - хем да се покаже като новото ляво, като лявото, споделящо властта, но правещо това разумно, хем да помогне на ГЕРБ да бие БСП. Но от двете първото е на първо място. Защото без идентификация АБВ няма бъдеще. Нито днес като съюзник на ГЕРБ, нито утре в евентуално ново качество.
Местният вот ще помогне на партията да доизгради и заздрави структурите си. Хората в тях знаят, че от успеха зависи съдбата им. При добро представяне могат да искат от победителя зам. кметски места и други постове в общината. Политическата игра е такава.
И ДСБ я играе. Партията неслучайно има кандидати в София (Вили Лилков) и във Варна (Чавдар Трифонов), където са концентрирани почти всичките й избиратели. И неслучайно играта срещу тях е най-силна точно в тези градове. В София от реформаторските редици може да излезе дубльор на Вили Лилков. Действа се по класическата схема, кандидатът е бивш член на Гражданския съвет на Реформаторския блок и се казва почти по същия начин - Виктор Лилов. Ха познай, ако носиш очила, кой кой е в тъмната стаичка и къде в бюлетината да сложиш хиксчето. Който не вярва, че номерът минава, да си спомни 2001 г. Тогава "ментетата" отнеха пълната победа на НДСВ ("Национално обединение за цар Симеон II" и "Коалиция Симеон II" взеха заедно цели 5,14%, а НДСВ се закова на 42,74%, които му отредиха 120 депутатски места). Идентификацията на Реформаторския блок като Реформаторски блок, изглежда, е грижа главно на Движение "България на гражданите", доколкото лидерът му Меглена Кунева продължава да настоява коалицията да се яви с единна регистрация на местните избори.
Къде в схемата е БСП? Какво прави? Също се грижи за това да бъде алтернативата на ГЕРБ с главна буква. Да бъде едва ли не единствената опозиция. За целта червените кандидати трябва, ако не печелят, поне да бъдат навсякъде на балотажите с ГЕРБ. Само така личи кой е управляващият и кой е неговата алтернатива.
По пътя към победата обаче дебнат много опасности. Няма партия, която да се чувства застрахована.
На пръв поглед на ГЕРБ всичко им е наред. Победата им изглежда сигурна и едва ли не повсеместна. Министрите им шетат с ножички из страната и онагледяват девиза, който партията избра за кампанията - "Видими резултати за България". Така внушават на народонаселението, ако иска и в неговото градче всичко да е наред, да гласува правилно. Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова направо каза, че за общините е добре да бъдат управлявани от кметове, които са от същата партия, която държи и централната власт. Сигурно, докато е изричала тези думи, някъде е присветнала невидима червена лампичка. Почти веднага реагира зам.-председателят на СДС, кметът на Карлово Емил Кабаиванов. Той попита открито партийни ли са критериите, по които ГЕРБ разпределя европарите.
Проблемите с партньорите обаче са на второ място за ГЕРБ. Защото управляващите вече улегнаха като партия и ги замъчиха болестите на средната възраст - приятелският огън от паралелни кандидатури на бивши наши съпартийци, чиито амбиции и претенции са останали неудовлетворени. Тази болест дълго мъчи БСП, а и СДС.
Първият явен симптом е с пловдивски адрес. ГЕРБ изключи депутата Здравко Димитров, който се кандидатира за кмет на Пловдив, независимо от партийната воля да се подкрепи сега действащият кмет Иван Тотев. Димитров не се е разбунтувал ей сега, още през юни той напусна като областен координатор, недоволен от начина, по който депутатът Методи Андреев кадрува в областта. ГЕРБ има малко разпознаваеми лица. И това е голям плюс за управляващата партия, защото кой се интересува от скандали, в които участват неизвестни хора?! Но когато скандалите стават в големи градове, няма как да бъдат игнорирани. Като във Варна, където вчера граждани нахлуха в общината. А отговорност за града все пак носи човекът на ГЕРБ Иван Портних. Ако ГЕРБ се разклати в Пловдив и във Варна, това няма да е добър знак. И пътят на СДС надолу тръгна, след като като управляваща партия загуби Варна, Бургас, Русе и Стара Загора.
Тук гнезди основната надежда на БСП. Да разклати лодката на ГЕРБ. Където може - да им изтръгне победата, където не успее - да я вгорчи. Явно такава ще е тактиката на червените в София, Пловдив и Варна. Но за това трябва да се работи. Всеки ден. Иначе БСП няма никакъв проблем да загуби и малкото областни центрове, в които все още управлява. Те са шест.
Червените са в кръгова отбрана и всеки иска да вземе нещо от тях. ГЕРБ - да им вземат и останалата власт и окончателно да приватизират и носталгията по социализма. БСП винаги е свирила на тази струна, но се оказа, че и ГЕРБ-ерите го могат. Откриват нови обекти и режат ленти с тодорживковски замах! При това успяват да се покажат като реплика на успешен модел. Нещо като "фиат 500" - хем прилича на оня от 60-те, хем е снабден с всички екстри на днешния ден. Обраха наследниците на червените кадри и в столицата, и в страната, с което сякаш намигнаха на червените бабички – “от "наш'те" сме, ние сме новата премяна на бекапето, за нас гласувайте".
АБВ също ще даде всичко от себе си да бъде смачкана БСП. Една унизена от загубата и изборите БСП няма да има сили нито за собствени политически инициатива, нито да противодейства на чуждите. Ако БСП загуби категорично, ще отстъпи мястото на първата цигулка в левия оркестър. Там ще се настани АБВ. Георги Първанов ще ъпгрейдва проекта "Нова левица".
Ето такива мисли най-вероятно измъчват партийните дейци в лятната жега. Но това са все игри, които може да се случат, но може и да не се случат. И които само показват, че партиите наистина са страшно далеч от народа.
Красина Кръстева, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар