Винаги ме е изненадвала пълната убеденост на редица колеги журналисти, че цялото българско общество – от София, през Злокучене, до Шабла – всепоглъщащо и непрестанно се интересува от случващото в някоя от редакциите и интригите между колегията там, а и по принцип в медиите.
Убеденост граничеща с месианско саморазпознаване. Патос, драма, плювни, пари, секс, обещания и други страсти тресат инфопространство, като след всичко това, накрая текста обикновено завършва с обяснението, че написаното е само на ползу роду и в полза на свободата на словото!
Каква свобода, а и какво слово по точно?! Словото „Николета“ или словото „политика“. Те и двете са си свободни! Едното да спи с който си иска, другото да краде – колкото си иска.
А това например, че журналисти от „Преса“ се чувстват зле, е нормално и разбираемо все пак. Един вестник в който те са работели, бе закрит. И това май, винаги е тъжно. Това, че някой от колегите се мислят за гениални и незаменими пък си е съвсем различна диагноза. За нея обаче е нужен психиатър.
Модерното към днешна дата превръщане на Славка Бозукова в нов медиен „Дявол“ също е поведение, за чието ефективно лечение, обвиняващата страна се нуждае от специалист. Защото в моя микросвят, Бозукова е един от най-добрите главни редактори с които съм имал възможност да работя. Това е моето мнение и въобще не ми пука, кой – как ще го чуе!
В същото време много харесвам и работата на журналистите от „Сега“, тази на колегите от „Икономедия“, както и на Весето Томова и „Афера“. Весето даже много я харесвам. Там прошка няма! Ама и илюзии, като че ли няма.
Искам да кажа, че често колегията се идентифицира със собствениците на медията в която работи, и често приема тяхната корпоративна кауза за лична такава. Грешка, която обаче за щастие се лекува. Защото думата „независимост“ по мое мнение е абсурдна по принцип, а относно медиите звучи направо смешно. Защото журналистите от „Сега“ са независими само от тези на които плаща Иво Прокопиев, а те пък са независими основно само от тези на които пък плаща Ирен Кръстева. Тоест – локална независимост основана за месечно заплащане.
Така че, колеги, дръжте се сериозно, мисля, че всички разбираме за какво иде реч. Патосът е симпатичен прийом, но дори в Куба вече не се котира толкова добре, както преди години. Обвинението в безпринципност най-често се използва от хора, които принципно са безпринципни. Щото „София диша“, но медиите тежко издишат. А медиите не са пионерска организация. Медиите са преди всичко бизнес. Бизнес с влияние. Свалете ретро маските и просто си вършете работата.
И помнете – хората искат да четат новините, а не се интересуват от личните ви драми. Знам, че за мнозина от вас това ще прозвучи обидно и че Его-то им ще изпадне в дълбока дива истерия, но харесва ли ви или не – „това е положението, Дафинке“! Пеевски иска „Булгартабак“, Цветан Василев иска Пеевски, Николета иска Гришо, Прокопиев иска Плевнелиев и така…
Както сами виждате, постановката им е напълно „принципна“. Лека работа и хубав ден.
Васил Петев
Няма коментари:
Публикуване на коментар