На кораба на партия ГЕРБ, поел с пълна пара към местните избори, най-неочаквано се понесоха гласове на несъгласие.
"Няма проблеми! Посоката е начертана! Екипажът е в пълен състав и верен! Всичко е наред! Мъркат отделни кръшкачи, недоволни, че са останали без порции власт!", обявиха бързо старшите офицери.
И донякъде са прави. Както винаги, на горните палуби на ГЕРБ цари ред и дисциплина, всички гледат с упование адмирала и са готови да изпълнят всяка негова заповед. А гласовете на несъгласие са тънки и плахи и идват от най-отдалечените и бедни трюмове на кораба. От северозападните отделения например.
Пламналото преди отплаването на партията към изборите недоволство обаче заслужава повече внимание и анализ. Защото зад вдигнатите тук-там протести в иначе монолитната партия стоят не само мераци за власт, но и ходове, които променят донякъде правилата на политическия живот. А те и бездруго у нас се спазват колкото и законите ни - от дъжд на вятър.
Защо всъщност пламна недоволството на част от организациите на ГЕРБ в област Монтана? Заради изненадалите и местните партийни активи, и електората издигания на кандидат-кметове по места.
В общини като Лом, Бойчиновци, Чипровци ръководството на ГЕРБ не номинира досегашните си градоначалници, нито свои активисти. Но и не застана пред актива си и пред избирателите и не обяви открито какви са ги вършили кметовете им, къде са сгазили лука и каква отговорност ще понесат за грешките си. Нещо повече, националното ръководство на ГЕРБ не се вслуша и в гласовете на местните си организации за избора на нови градоначалници. А след бързо разузнаване просто привлече за свои кандидати най-силните играчи по места - и то основните си опоненти от предишни избори - бивши кандидати на БСП, РЗС, НДСВ.
Като политическа маневра вероятно това е силен и печеливш ход. Защото почти гарантира победата на ГЕРБ в тези общини, просто там партията вече няма противници. Но станалото определено разочарова и деморализира местните организации. Ходът на капитаните, загърбили юнгите си и мечтите им да станат поне боцмани, отнема хоризонтите и мотивацията за работа на местните лидери и редовите членове.
Да привлечеш за свои кандидати седмици преди изборите не хора, които години наред са работили за партията ти или поне се ползват с доверието й, а основните си противници, е все едно преди мач с “Барселона” да купиш Пике, Суарес, Меси и Неймар. Какъв мач ще е това?! Победата е сигурна като изгрева на слънцето сутрин. Няма смисъл дори и да се дават пари за купуването на съдията заедно с тримата му помощници.
Привличането от ГЕРБ на основните им опоненти в Северозапада, а и на други места, поощрява партийното номадство и е опит за монополизиране на партийното пространство по места. Победата на всяка цена и в живота, и в политиката може да носи ползи, но потъпква норми и обезверява хората. На юнгите трябва да бъде оставена мечтата, че може някой ден да носят капитански пагони. Иначе ще избягат по други кораби. А екипаж само от командири, макар и победители, не става.
Любомир Иванов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар