Зима

Зима
Пролет

22 август 2015 г.

Спазването на закона, а не промяната му ще спре войната на пътя

Институциите трябва да накарат всички да изпълняват действащите правила, вместо да ни засипват с нови

Aко попитате 10-има български шофьори дали завоят на дясно на червен светофар е разрешен, до каква възраст детето трябва да е в детско столче в колата и трябва ли младият водач да има придружител, вероятността поне половината от тях да знаят отговора на тези 3 въпроса клони към нула.

Ако отнесем тази непредставителна извадка към 1 милион активно шофиращи правоспособни водачи, ще се окаже, че стотици хиляди са зад волана, без да знаят много от действащите правила за движение.

Причината за това е, че Законът за движение по пътищата е в топ 3 на най-променяните закони в България в последните 25 години със своите над 60 поправки.

Ефектът от непознаването на правилата за движение, естествено, води след себе си много повече нарушения, инциденти и, за съжаление, стотици убити на пътя. И това е само за водачите, които като цяло спазват правилата (ако ги знаят).

В съвсем отделна графа обаче са т.нар. джигити, които изключително нагло газят всички закони и застрашават живота на мнозина, щом подкарат автомобила си.

На тези пътни хулигани обаче изобщо не им пука каква ще е поредната забрана или санкция, ако караш нагло, защото те просто няма да я спазват. А за съжаление с годините държавата не е показала на тези хора, че не могат да са над законите. Всъщност липсва достатъчно последователно желание както джигитите, така и всички останали на пътя да бъдат накарани да спазват правилата.

Това е и коренът на проблема, не че няма достатъчно строги закони, а просто държавните органи не могат да накарат всички да ги спазват. Това в случая с движението на пътя води до смърт, но не само на тези джигити, а и на невинни деца.

Поредният случай на подобни пътни терористи видяхме в Лесидрен, където заради нагла пътна гонка на двама младежи загинаха две деца.

Отговорът на институциите веднага беше - не можем нищо да направим, защото няма закон, който да забранява гонките. Това звучи доста повърхностно и просто не е вярно, като се има предвид, че самото автомобилно преследване нарушава поне дузина текстове от действащия Закон за движение по пътищата. Също така тези гонки може да се приемат и за хулиганство или за опасно действие, което застрашава живота на мнозина и съществува в Наказателния кодекс.

Това значи, че ако има достатъчно воля и последователност в прилагането на действащите вече закони, ефектът на практика би бил много по-голям, отколкото да се хвърлят все повече усилия в измислянето на нови правила, които дори понякога не се знаят от тези, които трябва да контролират спазването им.

А как да научат хората съществуващите правила, като те постоянно се променят.

От друга страна, стои въпросът и за естеството на постоянните предложения, които се бълват след всеки трагичен инцидент на пътя. В някои случаи идеите са смислени, но в други направо граничат с абсурда. Тази набрала скорост в годините мода за все по-екстравагантни предложения вкара КАТ и МВР в класации за най-тъпи идеи за закони.

Сред тези истински проблясъци са забраната за каране с токчета, конфискуването на кола, ако я кара чужд човек, и т.н...

Всъщност повечето от тези предложения освен с евтиния си популизъм понякога дразнят и с очевадното противоречие както на конституцията у нас, така и на много други закони.

Така например в жежките първи дни на август Държавно-обществената комисия за безопасност на движението излезе с проект за изменение и допълнение на ЗДП, като част от приетите норми за конфискация на колите откровено противоречат на основния закон на държавата, други - на Закона за административните нарушения, трети на Закона за българските лични документи и т.н.

Виждаме отново едно от най-използваните средства за превенция, до които прибягва не само КАТ, но и повечето държавни контролни органи - да пускат абсурдни идеи, за да стряскат шофьорите.

Да, в началото на август наистина е ключов момент да се търсят начини да се намалят катастрофите в най-смъртоносния на пътя месец. Но вместо поредица от неизпълними предложения много по-ефективно би било да се засили контролът, да се направят серия от разяснителни акции на действащите закони или просто полицаите да бъдат изпратени на “отсечките на смъртта”, където, вместо да искат рушвети, да подпомагат движението и да предпазват шофьорите от инциденти.

Най-ефективната мярка, която би стреснала всеки шофьор обаче, би била държавата да успее да накара всички нарушители да си понесат санкциите и да си платят глобите. 


Най-добрата превенция е, когато средностатистичекият шофьор у нас знае, че няма как джигит с 30 акта за бясна скорост да излезе необезпокояван на пътя и да продължи да гази наред.

В противен случаи каквито и драконовски закони и наказания да бъдат приети, те ще бъдат поредната врата в полето, заобикаляна с пренебрежение от всеки “уважаващ себе си” пътен хулиган.


Блага Георгиева, "24 часа"

Няма коментари:

Публикуване на коментар