Защото цялата система, в която им се налага да се борят за нашия живот, е сбъркана.
От една страна, те са хората, които първи отиват при критично пострадалите, поемат всички негативи на здравната ни система, включително рискът да бъдат пребити в някое гето, оказвайки помощ на здравнонеосигурени пияници, от друга – получават не повече от 700 лева заплата.
Като се има предвид това, ясно е, защо в този сектор има най-много незаети щатни бройки.
Здравният министър реши чрез обединяване на два центъра, за София-град и за София-област, да реши поне донякъде проблемът с недостигащите екипи. Това обаче ще бъде палеативна мярка. Защото, докато не бъде въведена система за пресяване на действително спешните пациенти от останалите, които ползват докторите в линейките за джипита, защото са без здравни осигуровки, проблемът с разпилявания ресурс остава.
Затова, МЗ да насочи вниманието си не само към административното обединяване, но и към въвеждане на триажната система. Иначе в скоро време пак ще говорим за криза в спешното.
Спешните доктори рискуват живота си в гетата
"Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар