Проф. Божидар Димитров: 22 септември е ден на националното достойнство

30 г. след 3 март 1878 г. България официално е призната като държава

- Какъв по значимост е Денят на Независимостта на България - 22 септември, в сравнение с Трети март и 6 септември, г-н Димитров?

- От юридическа и международноправна гледна точка е изключително голям, тъй като на 22 септември 1908 г. България става самостоятелна държава. Дотогава, съгласно подписаните международни закони и договори, тя е васално княжество на Османската империя. И независимо че българският политически елит е превърнал тази васална зависимост в една празна фикция, България отсъства от картата на света като самостоятелен юридически субект.

От морална гледна точка това е един акт на достойнство на българския политически елит и ръководения от него в този момент български народ. Можеше спокойно да не обявим независимост. Но ние го правим, за да защитим достойнството си на самостоятелен народ със самостоятелна държавност.

- Какво печелим и какво губим от това?

- Губим доста. И не са само онези 82 милиона златни лева, които е трябвало да платим за турската собственост в България - железници, пощи и др., но и установяването на ясни и точни граници. Също - необходимостта нашият икономически елит да плаща мита и акцизи на границите, защото до този момент сме шарили свободно в рамките на тази империя и сме търгували, без да плащаме тези неща, а тя все още е на три континента - в Азия, Европа и Африка.

И друго - губи известна защита, която империята все пак ни осигурява. Малко хора знаят, че крал Милан, който ни напада в 1885 г., няма никакъв шанс да откъсне от нас и един квадратен сантиметър, дори и сръбските войски да бяха победили до Сливница и да бяха влезли в София. Османската империя нямаше да позволи от нея да бъдат откъснати територии, защото на практика сърбите бяха навлезли в Османската империя. Малко хора знаят, че тя дава поискана от княз Батенберг военна помощ - един полк, който поради турската мудност стигна до гара Септември и не можа да продължи по-нататък. То нямаше и нужда, понеже войната свърши.

- Независимостта на България е обявена 30 години след 3 март - на 22 септември през 1908 г. Ваши колеги твърдят, че на 3 март 1878 г. се е чествало не освобождението, а рожденият ден на Александър Втори. Че на този ден не е имало никакво освобождение, а османското владичество е било заменено с безсрочна руска окупация. Какъв е вашият прочит на тази страница от историята ни?
- Първо, не е безсрочна руска окупация, защото след девет месеца руснаците си отиват. Второ, тези колеги трудно биха могли да бъдат наречени колеги, тъй като дават воля на политическите си пристрастия. Казват, че национален празник трябва да бъде или денят на Съединението, или това на Независимостта. Но аз ги питам какво щяхме да съединяваме на 6 септември, ако не беше Трети март?

Същата работа е и 22 септември - независимост на какво щяхме да обявяваме, ако не беше същият този Трети март? И питам коя е тази несъществуваща държава, която през 1885 г. само за 14 дни напердаши Сърбия при Сливница, Пирот, Драгоман? Нали според тях България тогава не е съществувала. Нямало я е. Няма независимост, няма нищо... И какво? Да я дадем на република Турция ли, днешния наследник на Османската империя? Не, разбира се. България е освободена на 3 март и точка по въпроса.

- Имало ли е в годините след Освобождението моменти, когато българската независимост е била застрашавана?

- Имало е, разбира се, такива моменти неколкократно. Но все пак благодарение на умелото лавиране на българския политически елит, което му липсва сега, между интересите
на различните Велики сили, България е успяла да се измъква и от най-тежките ситуации. В края на краищата нека си даваме ясна сметка, че и тогава, а и днес една държава с ограничен демографски, икономически и военен ресурс не може да има напълно независима външна политика. Което обаче не означава, че е без всякакви шансове. И без един достатъчно мъдър политически елит, който да лавира между интересите на Великите сили, България оцеля. 

И ще взема за пример Съединението. Публично известно е, че Англия е била един от големите врагове на българския народ в цялата история на XIX век. Но като виждат английските политици невероятната грешка на Русия публично да се обяви против Съединението и да изтегли офицерите си от българската армия, Англия светкавично заема позиции в полза на Съединението, за наша огромна изненада. Предупреждават Турция да не ни напада и оказва двумесечна съпротива на яростните атаки на другите Велики сили. А Англия не е за подценяване. Всъщност това не е Англия, а Великобритания - държава, разположена в тази епоха върху 40% от земното кълбо. И в крайна сметка оттам нататък ние отстояваме Съединението. 

С независимостта - по същия начин. Този път предварително имаме политически съюзници в лицето и на руския, и на австрийския император, който мечтае да си вземе Босна и Херцеговина. И както се казва в детските приказки, трябва някой да започне пръв.

Ние даваме сигнал, обявяваме независимост, Турция си иска парите, Русия заявява, че опрощава външния дълг на Турция към Русия, и че ние ще го плащаме вече. А ние не успяхме и една вноска да платим, защото има петгодишен срок и когато вече се налага да плащаме, вече сме скъсали отношенията си с Русия, защото е започнала Първата световна война. Така минаваме метър. Възползвайки се от това, че Австро-Унгария също не е от нашите големи приятели, а точно обратното, и в момента има интерес да заграби Босна и Херцеговина, затова си затваря очите за нарушаване на решенията на Берлинския конгрес и обявяването на българска независимост.

- Според вас по патриоти ли стават българите във времето на бежанските преселения в момента? И има ли опасност от крайни ксенофобски настроения?

- Не, при нас няма такива настроения към тези хора. По-скоро ги презираме, защото българският народ интуитивно усеща, че това не са съвсем бежанци. Най-малкото са икономически емигранти. Голяма част от тях, около 90 на сто, са дезертьори от армиите на съответните държави - Сирия, Ирак и Афганистан. Повечето сред тях са млади, здрави и прави мъже. Тук-там камерите показват край тях жени с по едно-две плачещи деца. На тези хора родината им е нападната. Но те не ходят в армията да бранят родината си.

- Как мислите, защо?

- Защото им липсва чувството за държавност. То обаче не липсва на българския народ Четиринадесет века българският народ е драпал тук, в центъра на Балканския полуостров, да се опази като народ и, второ, да опази държавността си. Свикнал е, когато държавността ни е застрашена, да се вдига като един. Не се оправдава като въпросните “бежанци” с “Не ща да се бия с Хафез Асад!”. Българският народ разсъждава така: “Ти не се биеш за Хафез Асад, а за родината си!”.

Цар Фердинанд също не беше много обичан от българския народ през 1912 г. Наричаха го “дебелия немец” и т.н. Но когато България влезе в Балканската война, българите от цялата страна се хвърлиха към казармите. Тогава дори и по-малките, 16-годишните започват да си подправят кръщелните свидетелства. А тогава от чужбина се завръщат всички български икономически емигранти - от Австрия, от Унгария, Словения, Чехия. Австрийските вестници пишат с ужас: “Тази година няма да ядем зеленчуци!” Защото българските градинари са се върнали оттам, за да защитават родината си. Връщат се хора дори от Америка. И затова сега българският народ не може да ги разбере тези дезертьори.

- Не сте ли прекалено краен? Те бягат от войната...

- Защо ще бягат от войната? Нали това е тяхната родина?

- Ще се изнесе ли Националният исторически музей от резиденцията в Бояна?

- Не, няма да се изнесе. Ще ни дадат малко пари да го постегнем малко, защото сградата отдавна не е ремонтирана. Така Европа ще може да види страна с какво минало и история управлява. По “Дискавъри” вървят едни филми за древни германци - как облечени в кожи и с речник от 150 думи скачали от дърво на дърво. Крили са се по дърветата, за най-сигурно - по торфените им блата. Всичките им съдове от тези епохи са дървени, те керамика като нашата от тези времена нямат.

"24 часа"