На 22 септември 1908 г. в църквата “Св. 40 мъченици” във Велико Търново княз Фердинанд прочита манифест за обявяването на независимостта на България.
След това е отслужен молебен за благоденствието на държавата.
Министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се множество.
Изборът на мястото - старата българска столица Велико Търново носи посланието за продължение на Второто българско царство
След този ден васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал цар.
С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд.
Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Първоначално Високата порта иска България да изплати голямо обезщетение. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува и дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Тъй като Русия не желае военен конфликт на Балканите, се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й.
Oфициално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
22 септември е обявен за официален празник на държавата с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар