Зима

Зима
Пролет

1 септември 2015 г.

Моят кмет

Обикновеният българин периодично чува за нагласени обществени поръчки и колкото и да е невеж в материята, веднага разбира, че и тук има нещо гнило...
 
Доскоро хората смятаха, че решението на всеки един проблем се крие в думата „евросредства”. 

Това сякаш беше магическата парола, която отваря всяка затворена врата. Едва ли не това бе необходимо, за да санираме училища, да си направим детски площадки или пък да асфалтираме улица. И така, докато не разбрахме, че покрай тези програми все някой градоначалник или пък общински чиновник ще се облажи. Обикновеният българин периодично чува за нагласени обществени поръчки и колкото и да е невеж в материята, веднага разбира, че и тук има нещо гнило.

От девет години живея в малко и спокойно населено място до столицата.   По принцип районът е с добра инфраструктура, пътуването е удобно и за около половин час си в центъра на София. Ето, че отново наближават избори и всеки започва да се пита кой е кандидатът, за когото ще гласува.

Сега и аз се питам кой е моят кмет? Със сигурност няма да гласувам за настоящия на моя район. И причините са много прости. Хората вече искат управник, на който наистина могат да се доверят и който ще реши обикновените им битови проблеми.


Например, да осигури нормални площадки за игра и читави паркове. Защото за една майка е ужасно, когато няма къде да заведе децата си или близкият парк е обрасъл с трева, която дори няма кой да окоси, а наоколо дори няма кошче за боклук. И кметът не забелязва това в продължение на месеци. Не е нормално също така да ти направят площадка пред блока, разбира се с евросредства, но с най-евтините и нискокачествени съоръжения. Впоследствие дори разбираш, че по проект е трябвало да има много повече катерушки за игра, но, уви, явно от общината са сметнали, че пързалката и люлеещите се катерички са напълно достатъчни. Майките трябва да са доволни и на това. 


А какво да кажем за силна музика от заведенията, която дразни жителите, но срещу която никой не предприема мерки. Ами за градинките по центъра, които са се превърнали в свърталище за тийнейджъри- заринати с бутилки алкохол и изпочупени пейки. Затова искам моят кмет да реши точно тези ежедневни проблеми. Да знам, че детето ми може да расте в спокойна и чиста среда, че мога да изляза на разходка с него в парка. Да има къде да го заведа, а не да гледа пиянски изцепки. Защото ако аз бях управник на такова място, щеше да ме е срам. Затова и всички кандидати, които тепърва ще се впуснат в изборната надпревара, нека са наясно, че успешната формула е наистина да работиш за хората.

Това не е клише. Всеки гражданин иска да знае, че има някой, който ще реши проблемите му, що се отнася до чистота, канализация, асфалтиране и т.н. Тогава дори партийната принадлежност не е от голямо значение. Другото са излъгани обещания. 


Яна Йорданова, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар