Преди 12 години, през 2003 г., държавният секретар на САЩ Колин Пауъл размаха шишенце с бял прашец в стил „От местопрестъплението” пред Съвета за сигурност на ООН и от името на атлантическата демокрация излъга чистосърдечно целия свят за „откритото” химическото оръжие на Ирак, с което оправда с мълчаливото съгласие и съучастие на Европейския съюз унищожаването на иракската държава, на чието място в момента с бившия военен потенциал на Саддам е ядрото на т.нар. Ислямски халифат. (Впрочем в българската Уикипедия няма да намерите споменаване за дребното мошеничество на Колин Пауъл, сакън, съюзниците са безгрешни.)
Тази есен на 2015 г. германският министър на външните работи призна „грешката” за американо-европейската агресия в Ирак и Либия, довела до премахването на суверенни държави, на чието място новото средновековие на „изнесената демокрация” породи междуплеменни войни, тероризъм и хронични лавини бежанци и псевдобежанци (неидентифицирани ислямисти) към Стария континент. За Сирия, която в момента се бори с ислямистите, Европа мълчи – чака да я сринат и след години евентуално прозорливо да признае, че пак не е имало нищо лично.
Щеше да е досадно това чиновническо некадърие, ако не ставаше дума за форсираната деевропеизация на ЕС по всички линии (духовна – дехристиянизация, демографска – застаряващи и охранени бледолики европейци, неспособни да осигурят приемственост на европейската култура, срещу млади и изгладнели забуленолики постевропейци, отказващи всякаква културна интеграция и носещи със себе си неевропейски цивилизационни навици; икономическа – плавна деиндустрализация, водеща към бъдеща трансатлантическа колония), докато брюкселските политици все повече напомнят на съзнателен подбор на необразовани и необременени от мисъл еврократи, които вместо да предвиждат и изпреварват събитията, ги следват безпомощно и безнаказано.
Всъщност наказани ще има – европейските данъкоплатци, т.нар. средна класа – вече измиращ вид, които ще плащат тепърва за своето обезличаване, за дирижираната деградация на образованието, за подмяната на християнския кодекс на поведение с параден шоу содомизъм, за атомизацията на хората на пиксели и акаунти...
Нищо ново под слънцето, поредната имитация на финала на Римската империя, чувство на катастрофичност и обреченост сред „мислещата тръстика” а ла Паскал – интелигенцията, но поне да беше изживян и прогресът на римляните, а ние направо възпроизведохме краха им – и за всичко това, разбира се, Путин е виновен, не може без фалшиви демони за новото атлантическо съзнание – за матрицата на позитивния потребител – гугълмен.
Да погуглиш не значи да мислиш, а още по-малко – да съществуваш.
Епруветката с прахчето на Колин Пауъл отпуши бежанските вълни към Европа, партньорски огън, нищо лично...
Дарина Григорова, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар