Зима

Зима
Пролет

30 септември 2015 г.

Золтан – истинският бежанец

Милостивата и щедра Европа вече 26 години е пряк свидетел на геноцида, който се извършва над източноевропейските народи...
 
 Золтан. Осемгодишен. От Хоргош, Сърбия.

Лицето на истинските бежанци – европейците бежанци, имигранти, дискриминирани в собствената си родина, подложени от години на безмилостен геноцид от страна на престъпни правителства, бездушни, нагли и най-вече алчни политици, продажни НПО-та...

Това са децата, които всяка сутрин стават в 5 часа и пътуват на училище до съседното село или през няколко села, и за чиито родители всяко начало на учебната година е изпитание; това са умните и способни младежи с образование, на които не се дава възможност и биват лишени от всякаква перспектива; това са робите, работещи над десет часа на ден за жълти стотинки, които отдавна са забравили какво са това празници и отпуск; това са пенсионерите с 40-годишен трудов стаж и 150-200 лева пенсия. 


Това са всички хора, които не могат да си позволят да се хранят по три пъти на ден, които носят дрехи втора употреба и се молят да не завали, защото лепените им безброй пъти обувки все пропускат, и които зимата стоят на студено, защото и парното, и токът са непосилно скъпи за тях, и тези, чиито домове са били отнети от банките. Това са тежко болните хора, просещи пари за лечение, защото Държавата отказва да им осигури такова. И хората от Мизия, които втора зима ще спят буквално на улицата.

Всички те са родени в Европа, европейци са сто и десето поколение, християни, умни, способни, с възможности; искат да учат, да работят, да се развиват, настоящи и бъдещи данъкоплатци, но за тях никое правителство не предвижда едни хиляда лева/евро на месец.

Милостивата и щедра Европа вече 26 години е пряк свидетел на геноцида, който се извършва над източноевропейските народи, но така и не ѝ хрумна да им подаде ръка, да отвори границите, да ги покани, да им изплаща помощи, да им намери работа, да осигури безплатно образование на децата им и безплатни здравни грижи за цялото семейство, въпреки че управляващите същата тази Европа знаят чудесно, че от тези хора могат само да спечелят – хора умни, образовани, трудолюбиви, миролюбиви, способни да се интегрират изцяло, несъздаващи проблеми.

Да, знаят го, но години наред ги принуждаваха да извървяват мъчителни процедури, за да им разрешат да работят при тях, а и днес продължават да ги подценяват, отнасят се с тях с презрение, унижават ги... Тези хора за тях не са ценни.

Страдащата от тежка форма на стокхолмски синдром Европа днес обаче покани и посреща с хляб и сол тези, които цивилизационно нямат нито една допирна точка с нея – нито в културно (културата да се разбира в най-широкия смисъл на това понятие), нито в религиозно отношение, тези, които не идват, за да работят и да допринасят за развитието на подслонилата ги страна, а точно обратното – тук са, за да взимат помощи, да създават хаос, да злоупотребяват и да се гаврят с европейското гостоприемство.

Те разполагат със скъпи телефони, за каквито един източноевропеец трябва да работи и да пести с месеци, а джобовете им са пълни с пари.

Това не са бежанци, както ни убеждава пропагандата.

Според статистиката бежанците сред тях са около 20%, останалите са икономически имигранти от Близкия Изток и Африка и дори от Албания – факт, който въпреки упоритите опити да бъде прикрит, все пак излезе наяве. И не на последно място, това са млади, здрави, прави, нецивилизовани, агресивни и общественоопасни мъже.

Золтан няма да получи помощ от Европа. Няма да получи такава дори от родината си. Най-много да му подхвърлят няколко монети, за да замажат положението, защото, благодарение на едни френски журналисти, цял свят разбра, че е събирал изхвърлените помощи от нашествениците, че в дома му няма ток и че все още, месец след началото на учебната година, няма необходимото за училище.

Но Золтан вече получава помощ от сънародниците си и то не само от живеещите в Сърбия, но и от сърби от цял свят.

Това е примерът, който трябва да последваме и единственият ни изход. Щом политиците смятат, че не сме ценни, щом излагат на опасност живота, здравето и сигурността ни, не ни остава нищо друго, освен да се обединим, да си помагаме един на друг и да покажем колко сме ценни всъщност. 


Главата на Европа е на дръвника. Онези по върховете или са слепи, или са се продали, но е очевидно, че няма да предприемат никакви действия, за да защитят собствените си народи, жертва на малоумната им и престъпна политика.

Остава ни сами да се защитим. За да има бъдеще за Золтан, за нас и дори за тези, които така гордо веят знамето на толерастията и които утре най-вероятно ще съжаляват за действията си.
 

Татяна Иванова, Lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар