Още съзнанието ми е в процес на храносмилане на духовната храна, която ни дарява Големия брат и аха да се зарадваш, че превключвайки програмите скоро няма да попаднеш на него и се сещаш, че не само ще се превъплъти във ВИП кожа, ами ще бъде конкуриран и от някакво си селскостопанско шоу.
Не е като едно време телевизията... не е.
Дълго време ми трябваше да свикна с рекламните блокове, а сега още по-дълго и с риалити форматите.
Биг брадър обаче е по-малкото зло. По-скучното зло. Какво да кажем за най-грандиозното, най-гениалното, най-космополитното, най, най, най, абе най-доброто шоу ЕКС ФАКТОР. Ами за детската Евровизия, където невръстни хлапета крещят като дърти лелки? Мъка драги ми зрителю, пълна мъка. Толкова е мъчна работата, толкова е разстройваща, че ти иде да посетиш тоалетната с нескромна цел.
Екс Фактор си е точно хикс. Трябва да бъде задраскано от телевизионната карта на света. Предаване представящо имитатори. От всички формати за пеене всички можем да заключим следното, че българските деца, младежи и чичковци и лелки са страхотни имитатори на Марая Кери, на великобританския кит Адел, на Бионсе – задължително, на Лили Иванова- задължително и още, и още, и още. Абсурдът на започналото вече своя четвърти сезон предаване може да се открие навсякъде. Като започнем от кудкудякащите и подскачащи като ваксинирани петли водещи до недоразумението стоящо под общ знаменател като жури.
Криско – хит мейкър номер едно по нашите географски ширини. Мякащ селянин от Габрово, претендиращ за музикално образование и култура, което не се доказва с нито една от песните му. Освен рапър редящ клозетна поезия в най-прост ритъм, Криско е и музикален продуцент и е отговорен за повечето помийни хитове по родните радиа и телевизии. Тук не е проблема, че някой изкарва пари, правейки хитове. Проблемът е в това, че нивото е адски ниско. Проблемът е в това, че някой се е примирил само и само да бъде „феймъс“. Жалка история.
Люси Дяковска червенокосата болонка обикаляща риалити след риалити и лъхаща позитивен хомосексуализъм. Инфантилното държание на малък калпазанин и мита за звездното й минало поставят под жестоки съмнения и тази нежна част от уважаемото жури. Не знам дали някой извън еди коя си немска провинция е чувал въпросните Ноу Ейнджълс или Ню Еинджълс и платинените албуми на групата. Жалка история.
Магърдич Халваджиян, маститият телевизионен продуцент, режисьор и бивш цирков артист. Най-положителният образ по мое скромно мнение от цялото жури. Какво обаче ще журира не е ясно. Явно ще се следи за телевизионен образ без значение музикалните му качества. По същата логика можеше да сложат и Ани Салич или Виктор Николаев. Все тая. Важното е 3 месеца да ни облъчват. Жалка история
Саня Армутлиева или госпожа конфликт на интереси. Музикалният продуцент бълващ световни звезди. Стояща зад пародийния дует Ангел и Мойсей, а и Рафи. Няма смисъл пак да дъвча конфликта с Профон, Мюзик аутор и Вирджиния. Мис Армутлиева не е никаква вирдижния що се касае до бизнес дела и машинации и освен, че е очевидно, че не разбира от музикално продуциране, съдейки по протежетата й, още по-сигурно е, че изобщо не разбира от музика. Жалка история.
Сега ми кажете къде е музикалното в това шоу? Има ли изкуство вътре или е някакъв риалити мутант на МТВ културата, лишен от абсолютно всякаква художествена стойност. И защо за Бога ни налагат някакви посредствени стандарти и се опитват да ни убедят, че това е правилно и така трябва да изглежда един артист?
Ние пък се оказахме толкова тъпи, че им вярваме и ги гледаме. Отваряме широко уста, ококорваме очи и дори плачем, ако някоя пъпчива тийнейджръка зацвили „Камино“ на Лили Иванова или „Listen“ на Бионсе.
А онова с публиката, която става на крака (публиката е платена и вероятно става по команда), Армутлиева рони сълзи, а брадичката на Люси-то потрепва от трепетен възторг, непосилна да сдържи емоциите си пред гигантския български талант. Драйфа ми се от това. Направо ми се драйфа.
Музикалното порно е завладяло ефира, а децата отиват на война, за да покажат кой е по-добрия имитатор и най-лошото е, че вярват, че няма да са чудо за три дни, а екс фактор е единственият възможен трамплин към славата.
Славата – да! Музиката не е крайна цел, а средство към крайната цел да бъдеш известен като тези, които имитираш. Е, да не ви разочаровам, но това няма как да стане. Не и по този начин. Музиката е преди всичко почерк, а не състезание. И докато някой българин пише симфонии, оркестрира, а друг дирижира, вие си мислите, че гледате изкуство, защото телевизията ви го казва. А аз ви казвам, че сте идиоти, ако вярвате в това.
Не може думата композитор да стои със знак равно до Рахманинов, Бетховен и прочие, и прочие, и там някъде да е и Криско... просто е престъпление. А екс фактор е въпрос на ценности, който българинът очевидно няма и няма да придобие стоейки далече от музикалните театри, концертни зали, джаз клубове и опери, а близо до телевизора плачейки пред величието на имитацията.
В този ред на мисли посредствената свобода ми се струва по-притеснителна от принудителния интелект.
Няма коментари:
Публикуване на коментар