Преди време си търсех жилище в София и един приятел ми звънна със страшна оферта – голям апартамент, топ място, ниска цена.
Какво не е наред, питам го аз. Нищо, подсмихва се той, жилището било на известна мутра, но са му го взели. Сега се продава на търг, но никой не искал да си го купи по обясними причини и от близо милион цената му се сринала до едва няколко хилядарки. „Взимаш - обяснява ми той, имота на ниска цена, пък вечер няма да светваш лампите и няма много да се въртиш около прозорците...”
Мила, родна картинка. За съжаление обаче действителността е точно такава. От вече десетилетие у нас съществува комисия, която отнема в полза на държавата имането на бандити. През това време инспекторите й са прибрали не малко имоти и коли, доскоро притежание на тузари с крими досиета. След като станат собственост на хазната тези имущества трябва да се правят нещо. В началото те се пускаха на търг. Очевидно обаче малко куражлии биха си купили я жилище, я скъпа кола, която да ползват със страх. Затова бандитите намериха начин да си „узаконяват“ и връщат обратно отнетото – просто пращат свои хора на търговете, които пазаруват на ниски, държавни цени.
Затова държавата започна да разработва план Б. Така създаде съвет, който да разпределя имането и да го управлява. Въпросният съвет обаче не се събира достатъчно често, защото участниците в него са зам.-министри или с подобен ранг и нямат време да се занимават само с това. Затова имането на бандитите често остава тяхно владение. Доста, след като държавата им го е отнела.
В чужбина например подобни на нашата комисия са малко, но пък опитът им е доста по-богат от нашия. В Италия например имотите, прибрани от мафиоти се ползват за социални нужди. Вървиш си в някои малък град на Апенините и гледаш насреща ти луксозен палат. Върху него закачен огромен плакат „Отнето от мафията“, а отдолу надпис – детски дом. Децата си играят в бившия тузарски имот, плискат се в басейна му или тичат из огромната градина. Така хем хората виждат с очите си какво е свършила държавата, хем обществото е доволно от резултата.
Та защо да не почерпим от техния опит? Представям си например как вилата на някой наш мастит бандит на морето се превръща в летен лагер, а къщата му в планината – ученическа хижа. Надписът „Отнето от мафията“ при нас ще бъде излишен, защото и без това всички сме роднини и подобни новини бързо се разчуват.
Затова няма нужда от повече размисъл по темата – сигурна съм, че все още държавата има на „склад“ неразпределени имоти. Хващат се, запретват ръкави и за нула време мезонетите на бандитите могат да станат дневни центрове за деца с увреждания, а огромните имения – къщи за приемни семейства.
Няма коментари:
Публикуване на коментар