Завръщането на индивида Филип Димитров, останал в историята с подигравателния си прякор Кенеди, в общественото пространство е много печален факт.
Този провален, амортизиран и вреден за демокрацията тип нанесе непоправими щети на идеята за промяната. Имаше дори честта да бъде премиер на България „С малко, но завинаги“. И управляваше така, че да улесни провала си и провала на СДС.
Едва ли за Ф. Д. е положителна атестацията, дадена му от т. н. президент, който го предложил за конституционен съдия от личната си квота. За мен не е важно чие предложение е кандидатурата му, защото който и да го предложи, прави смешен преди всичко себе си. Разбира се, това не тревожи т. н. президент, защото е видно, че тоя тип е неадекватен и не е в състояние да даде трезва оценка на оперетното си поведение.
Другият печален факт, породен от реставрацията на тоя безсмислен индивид е, че ние очевидно нищо не сме разбрали. Че времето е спряло и ние сме на консерванти.
Прочее, напразно се паля. Един негодник повече или по-малко с нищо не променя структурата и спектъра на т. н. ни политическа класа. Би ми било любопитно да науча колко спечелени дела има в качеството си на адвокат Ф. Д. Или не би ми било интересно, защото ще преживея още едно разочарование, а на моята възраст е препоръчително да си спестявам такива състояния.
Но не мога да забравя първото си впечатлени от Ф. Д. – когато Косьо Мишев, агент на ЦРУ, доведе Ф. Д. в кабинета на Волен Сидеров на ул. „Раковски“ 134 и ни съобщи, че това е новият председател на Координационния съвет на СДС. Ф. Д. беше направо неприлично облечен – с кафяво вълнено сако, тъмносин панталон и кафяви износени обувки, а физиономията му издаваше, че е принадлежност на някакъв индивид със склонност към психични отклонения.
За синьото шампанско ще ви разкажа някой друг път.
P. S. Докато търпим всичко това, не очаквайте просперитетът да стане ваш съвременник.
Филип Димитров
Няма коментари:
Публикуване на коментар