През последните месеци сме свидетели на безпрецедентно движение на огромна маса от близкоизточни и африкански имигранти, които очевидно искат да се заселят в застаряваща Европа.
Виждаме как границите на суверенни държави като Гърция, Македония, Сърбия и Унгария се превръщат в разградени дворове, през които хиляди души преминават всеки ден. Всички знаем, в по-малка или по-голяма степен, от какво бягат тези хора.
Война, терор, бедност, мизерия…
Причините са многобройни, но малко европейци знаят какви са точните очаквания на бежанците от момента, в който кракът им стъпи на Стария континент. Въпреки, че нямам лични познанства сред тези хора, позволявам си от наблюдения, медийни публикации и с малко логика да извадя някои лични заключения.
Основните им стремежи са: сигурност, финансова помощ, жилище и осигурена работа. В този ред.
Нямам претенции за изчерпателност, но под една или друга форма всеки един от нас иска същото. Въпросът е, дали бежанците намират желаното? Явно да, защото все повече и повече се насочват към сърцето на Европа. Забелязва се целенасочена политика от страна на редица правителства да подпомагат този процес. А Европа може да е стара и остаряваща, може - като цяло, - да има отрицателен прираст в момента, но все още е най-гъсто населената територия на планетата...
Процесът е подпомаган от патологично алтруистични леви движения, за които всичко европейско е упадъчно и остаряло. Обаче тук е препъни-камъкът…
Дали целенасочено, или не, фактическата интеграция на мигрантите се осъществява само в рамките на икономиката, под формата на евтина работна ръка, която ще се превърне в лесен за печелене електорат.
Нека извадим глави от пясъка, ще видим розовия слон в стаята - културната интеграция липсва!
Или е много малко вероятно да се случи. Социалното инженерство, наречено мултикултурализъм се проваля с гръм и трясък. Примери за това са огромните затворени мюсюлмански общности в Швеция, Великобритания, Франция и Германия, които считат Европа за своята зла мащеха. Но пък не изпитват особено желание да се преселят обратно в родината-майка, която и да е тя.
Това е тайна… да не кажете на някого!
Реалността е, че правителствата на Европа не се подчиняват на волята на народите си. Истинският им господар е бюрократичната административна машина на ЕС, която налага абсурдни антинационални правила с една единствена цел…
КАПИТАЛ!!!
Европейският съюз трябва да продължи да произвежда, да работи и да печели, въпреки застаряващото и намаляващо население на континента. Толкова е просто. Капиталът не го интересува кой работи, стига в края на тримесечието печалбата да е налична.
В името на икономическите и финансови интереси на псевдолибералния институционален и наднационален диктат на група бездушни бюрократи светът на свободния европеец се срива.
Зад маската на политическата коректност, културните основи на европейската цивилизация са подложени на безмилостна атака и сведени до нищожни юридически термини. Домът е просто недвижимо имущество, родината – територия, която може да бъде подарена, а традиционното семейство е домакинство, предмет на данъчното законодателство.
В създалата се ситуация мнозина обикновени европейци започват да се питат – защо?
Защо в училища в Мюнхен германските деца са малцинство, а арабските им връстници ежедневно ги подлагат на безброй унижения?
Защо Швеция, след южноафриканската Лесото, е държавата с най-голям брой изнасилвания в света, а 95% от виновните за зверствата са от арабски или африкански произход?
Защо италианско семейство е принудено да живее в колата си, а току що пристигналите млади мъже от централна Африка са настанявани в хотели с достъп до Wi-Fi?
„Апатията и толерантността са последните добродетели на едно загиващо общество.“
Думи на Аристотел, думи изречени преди повече от 2300 години, думи носещи със себе си горчива истина, която днес отеква със страшна сила в сърцето и умовете на много европейци. Думи, които ни карат да се запитаме какво правим, за да запазим нашата идентичност в този бързо променящ се свят.
Правим ли достатъчно, за да можем да се погледнем без срам в огледалото на историята?
Мисля, че не… Не ме разбирайте погрешно. След тези разсъждения популярното мнение за мен би било, че съм расист, ксенофоб, нацист и т.н., но истината е друга.
Истината е по-простa и в нея няма омраза.
Истината е, че разбирам бежанците, които търсят по-добър живот - кой не би ги разбрал? Но разбирам и, че не трябва да се срамуваме от това, което сме. Не трябва да се срамуваме от произхода, културата и историята си, също както те не се срамуват от техните. Както когато имаш дете – не мислиш лошото на другите деца, но все пак най-много обичаш своето…
Не трябва да се страхуваме да обичаме нашето. Нашата Европа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар