„Човек, който желае истината, става учен; човек, който желае да даде воля на въображението си, става може би писател; ала какъв става човекът, който желае нещо, заключено помежду двете?”
Така блестящо ще формулира екзистенциалните терзания на човека на изкуството основоположникът на модерния европейски роман Робърт Музил – близо век след края на Викторианската епоха и смъртта на един от най-великите й прозаици – Чарлз Дикенс.
Нели /Елън Търнър/- младата героиня от филма на режисьора Ралф Файнс „Невидимата жена“ въпросът на Музил има отговор – този човек става учител, режисьор, надмогва себе си и преработва спомена си за Дикенс в нова витална енергия.
Нели среща Дикенс, когато тя е на 18, а той – над 60. Тя е начинаеща и не много обещаваща актриса, той е истинска звезда – обожаван от публиката, горещо аплодиран по време на популярните му литературни обиколки из Европа, женен, с 10 деца.
Лентата е втори режисьорски опит на Ралф Файнс и грабва още с първите си кадри, в които малката, крехка и изящна фигура на Нели настървено крачи из необятната пуста плажна ивица. Толкова е задъхана и изнемогваща тази сцена, че след нея вече е ясно – предстои филм, в който ще има измълчани думи, изстрадани жестове, изтърбушени чувства и толкова неизживяност, колкото само фината душевност на Ралф Файнс може да поднесе, без да ни убие с нея.
Именно в деликатността се крие основното достойнство на този филм. В деликатното отношение към саможертвата на две жени – съпругата, която се оттегля тихо и новата любима, която гордо преглъща анонимността си в живота на големия писател в името на неговата известност и безупречна репутация.
Разказът се лее през погледа на Нели, за да ни остави накрая с усещането, че и най-невъзможната любов всъщност е урок да продължиш да си щастлив и след нея.
Delo.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар