Зима

Зима
Пролет

29 септември 2015 г.

Телевизионни смущения

Животът, мили мои, не е това, което ви дават по телевизора, а това, което се случва

Чувам тракането на влака. На онзи – пътническия, който пътуваше цяла нощ от София до Бургас и неговото тъ-дък, тъ-дък, западащо в нисък ритъм до поредната селска гара и крррррр - спирате. 


Протягаш схванато тяло и отваряш едно око да видиш през запотения прозорец докъде точно сте стигнали.

Колегите в купето също сменят позата в опит да запълнят с телата си ръбовете на седалките и чакат влака отново да потегли. За да заспят.

Ето точно така ми изглежда телевизията в момента. Не я гледам, но я виждам през коментарите във фейсбук: “Биг Брадър заприлича на лунапарк”, “СЕМ, спиш ли? Във “Фермата” колят на живо яре! Това ли е забавлението?”.

Тъ-дък, тъ-дък, бавният влак върви и изведнъж се изрязва някоя спирачка, за да те стресне – да видиш докъде са стигнали и после пак да придремеш.

Телевизията е точно този бавен пътнически влак, който те кара от точка А до точка Б по най-дългия и скучен път, помага ти да дремеш, ама не ти е удобно, вози те по нечии релси, в купето не мирише особено добре и когато най-после слезеш, всичко те боли, а в главата ти е мътно.

Пътят е минал и спомени от него няма.

Май някаква Луна се качи по едно време, наприказва някакви лични неща, гримът ѝ не мръдна, защото е перманентен, но май едната мигла се беше разлепила, тя се разстрои и си слезе. Слава богу – навреме.

После някакъв друг младеж разцепи… тишината и наговори едни такива работи – бил познавал 7-те най-смъртоносни фолкфурии, с няколко живял, другите още не могат да го прежалят.

Оказва се, че сам си измислил историите, защото можеш да станеш известен само ако познаваш друг, който е известен с това, че спи с известни или най-малкото си е направил едно селфи с тях.

То верно, че и двамата изглеждат на снимката като разкривени софийски плочки, но важното е, че отдолу им пише имената, да не стане объркване. Та въпросният младеж се оказа, че даже не е бил на първи ред в кръчмата при смъртоносните фолкфурии и по тази причина го свалили от влака.

Абе, този влак е пътнически, човечеее. Тъ-дък, тъ-дък, имаме си наша скорост, вери импортънт пърсънс сме. Ако искаш резки движения – ей ти го фитнеса.

От време на време в купето влизат и някакви рошави хора, за да ти обяснят точно какво се случва в този телевизионен пътнически влак. Така наречените “коментатори”.

“Вижте сега, тази гара всъщност не е селска, тя е бившата градска… баня и много лични неща знае. Пък колко е видяла… И за да ви е по-ясно какво гледате, вие не гледайте какво ви показваме. Това са истинските хора от плът и кръв, тук-таме сълзи и сополи има, вярно, но те имат нужда от вашето внимание. Отдавна никой не ги е гледал, уважете ги.”

Вас пак ви унася, но това е и целта. Дремнете му – в хола, на канапето, в кушетвагона, важното е времето да минава. Ако на някого му стане лошо – да дръпне спирачката. Кррррррр - време за рекламииии!!!

Пътниците вадят по нещо от вързопчето, замирисва на шпек, затънал в “хорце”, а от телевизора им обещават, че най-интересното предстои. Важното е да си изядат всичко и да догледат рекламите. Рано или късно ще стигнат до морето. И мечтата им ще се сбъдне – син хоризонт, горещ пясък и най-накрая живот. Личен!

А на вас не ви ли се иска да стигате бързо и красиво до личния момент в живота си, а?

Защо вместо да поживеете, следите дълго и тягостно имитациите на живот в телевизионен бавен пътнически влак?

Можете да изберете пътя извън релсите. Да го минете на стоп, в компания с една кола и спирките по пътя си да избирате сами. Можете и с колело, дори пеша.

Нещата, които ще ви се случат по пътя, няма да ви успиват – вие ще си ги сътворявате.

Станете от кушетвагона или от дивана – едно и също е. Изключете телевизора. Слезте от влака и тръгнете. И тогава няма да има нужда някой да “ви дава” някаква представа за живот, а сами ще си го вземате.

Животът, мили мои, не е това, което ви дават по телевизора, а това, което се случва, докато не гледате живота на другите.


Ива Дойчинова

Няма коментари:

Публикуване на коментар